Съчетаните атакуваха, а тамплиерите тичаха зад тях, за да ги пришпорват със зловещата си сила.
Тридесетте паднаха на колене.
Водещият звяр — огромно, почти триметрово чудовище, се олюля, когато видението го порази. Камък. Студен камък. Издялан.
Кръв, прясна кръв, капеща от солено месо.
Съчетаните продължиха да тичат.
Камък. Студен камък. Криле.
Кръв.
Камък.
Криле. Разперени криле.
Тридесет крачки разделяха чудовищата от Тридесетте. Ананаис не можеше да понесе гледката и обърна гръб на сцената.
Водачът на съчетаните се спусна върху сребърните воини, коленичили пред него.
Камък. Издялан камък. Криле. Маршируващи мъже. Камък…
Звярът изкрещя.
Дракон. Каменен дракон. МОЯТ ДРАКОН!
Съчетаните забавиха ход по цялата редица. Воят се стопи. Образът ставаше все по-силен. Отдавна изгубени спомени се бореха да изплуват. Ужасяваща болка започна да изгаря могъщите им тела.
Тамплиерите засилиха натиска си, запращайки изпепеляващи мисловни импулси в умовете на зверовете. Един съчетан се обърна и замахна яростно, а ноктите му изтръгнаха главата на тамплиера зад него.
Масивният водач спря пред Декадо и огромната му глава провисна с изплезен език. Декадо вдигна поглед. Поддържайки образа в ума на звяра, той видя тъгата в очите му. Чудовището знаеше. Ноктестата му лапа потупа гърдите. Дългият език се завъртя около една дума, която свещеникът едва успя да разбере:
— Барис. Аз Барис!
Звярът се обърна и се затича с вик към тамплиерите. Другите съчетани го последваха и мъжете в черните брони застинаха, неспособни да разберат какво се случва. Тогава зверовете се изсипаха върху тях. Ала не всички съчетани произхождаха от Дракона и десетки се въртяха объркани, докато един не фокусира поглед върху облечените в сребърно Тридесетима. Той се затича напред, следван от дузина от другарите си.
В транса си свещениците бяха беззащитни. Само Декадо имаше силата да се движи… И не я използва. Съчетаните се спуснаха върху тях с ръмжене.
Декадо затвори очи и болката секна.
Тамплиерите падаха със стотици, докато зверовете върлуваха из лагера. Огромният съчетан, създаден от Барис, Господаря на Дракона, скочи върху Маймон, който се опитваше да избяга. С едно изщракване на челюстите си звярът откъсна ръката му от рамото. Маймон изкрещя, но лапата на Барис разкъса лицето му и удави писъка в кръв.
Барис скочи на крака и се затича към палатката на Ческа.
Дарик запрати копие към гърдите му, но то не се заби достатъчно надълбоко. Съчетаният го изтръгна и продължи да тича.
— Легион! При мен! — извика Дарик.
Стрелците започнаха да обстрелват звяра със стрели, ала не можеха да го спрат.
Из цялата равнина съчетаните падаха, надавайки предсмъртни крясъци.
Ала Барис продължаваше да напредва. Дарик гледаше с удивление как огромният съчетан сякаш се смалява пред очите му. Една стрела се заби в гърдите на звяра и той залитна. Дарик притича напред и заби меча си в гърба на чудовището. То се опита да се претърколи… И умря. Генералът го обърна с крак. Звярът потрепери и той отново го прониза. После видя, че движението няма нищо общо с живот — съчетаният се връщаше към човешката си форма. Дарик отклони поглед.
Из цялата равнина зверовете умираха — всички, освен малката група, която разкъсваше сребърните воини, донесли този хаос сред тях.
Ческа седеше в палатката си. Дарик влезе и се поклони.
— Зверовете са мъртви, господарю.
— Мога да направя още — отвърна императорът. — Превземете стената!
Катерача погледна мъртвия тамплиер в краката си. Двама сатулски воини притичаха, за да хванат коня на мъртвеца, докато Магир вадеше стрелата от гърлото му и напъха парче плат в раната, за да спре кръвта.
Те бързо свалиха черния нагръдник на мъжа. Катерача избърса кръвта от каишите, а двама воини продължиха да събличат тамплиера, докато той отваряше кожената кесия, скрита в бронята. Вътре имаше свитък, подпечатан със знака на Вълка. Катерача го върна обратно в кесията.
— Скрийте тялото — каза той и притича обратно в убежището на дърветата.
Вече три дни чакаха пратеника по самотния път през Скълтик. Магир го бе свалил с една-единствена стрела — страхотно майсторство.
Щом се върнаха в лагера, Катерача огледа печата. Восъкът беше зелен и с жилки като мрамор; сред сатулите не се срещаше подобно нещо. Изкуши се да го отвори, но го върна на мястото му.
Съгледвачите носеха новини за Тенака Хан. Той се намираше на по-малко от ден от крепостта, така че планът на Катерача трябваше да бъде приведен в действие незабавно.