Прекрасната Илае, булката, която си бе купил на вентрийския пазар. Усмихна се при спомена. Две хиляди сребърника и я отведе у дома си, а тя отказа да сподели леглото му.
— Стига глупости — изрева той. — Ти си моя. Телом и духом! Платил съм за теб!
— Платил си за труп — отвърна тя. — Докосни ме и ще се самоубия. А после и теб.
— Ако опиташ в този ред, ще останеш разочарована — каза Тенака.
— Не ми се подигравай, варварино!
— Добре де. Какво да те правя? Да те препродам на някой вентриец?
— Ожени се за мен.
— И после, предполагам, ще ме обичаш и обожаваш?
— Не. Но ще спя с теб и ще се опитам да бъда добра компания.
— Как мога да откажа такава оферта? Робиня, която предлага на своя господар по-малко, отколкото е купил, на много по-висока цена. И защо ми е да го правя?
— А защо да не го направиш?
Две седмици по-късно те се ожениха и десетте години съвместен живот му донесоха радост. Тенака знаеше, че тя не го обича, но това нямаше значение. Той нямаше нужда да бъде обичан, нуждаеше се да обича. Илае беше видяла това у него от самото начало и безмилостно се беше възползвала. Тенака никога не ѝ позволи да научи, че той разбира играта, просто се отпусна, за да ѝ се наслаждава. Мъдрецът Киас се бе опитал да го предупреди:
— Даваш ѝ твърде много от себе си, приятелю. Изпълваш я с мечтите и надеждите си, с цялата си душа. Ако тя те напусне или предаде, какво ще ти остане?
— Нищо — отвърна той искрено.
— Ти си глупак, Тенака. Надявам се Илае да остане с теб.
— Ще остане.
Беше така сигурен. Ала не се бе спазарил със смъртта.
Тенака потрепери и се уви по-плътно в наметалото. Вятърът се усили.
Щеше да отведе момичето до Соуса, а после да се насочи към Дренан. Нямаше да му бъде трудно да открие Ческа, нито пък да го убие. Никой не беше толкова добре защитен, че наистина да бъде в безопасност. Не и ако убиецът е готов да умре. А Тенака беше повече от готов.
Той желаеше смъртта, копнееше безликата ѝ празнота и липсата на болка.
Ческа без съмнение вече бе узнал, че Тенака е потеглил. Писмото трябваше да стигне до него за не повече от месец, защото пътуваше по море до Машрапур, а оттам на североизток до Дренан.
— Надявам се, че ме сънуваш, Ческа. Надявам се да бродя сред кошмарите ти.
— Не знам за него — каза приглушен глас, — но бродиш сред моите.
Тенака се извъртя и скочи на крака, а мечът му проблесна във въздуха.
Пред него стоеше гигант с черна маска.
— Дошъл съм да те убия — каза мъжът и извади дългия си меч.
Тенака отстъпи от огъня, без да откъсва поглед от новодошлия. Умът му се прочисти, а тялото му се отпусна в гладката уверена плавност на битката.
Гигантът завъртя меча си и разпери широко ръце за по-добро равновесие. Тенака го разпозна и примигна.
— Ананаис? — попита той.
Мечът изсвистя към врата му, но той отблъсна удара и отскочи назад.
— Ананаис, наистина ли си ти? — попита отново.
Гигантът остана смълчан за момент.
— Да — каза накрая. — Аз съм. А сега се защитавай!
Тенака прибра меча в ножницата.
— Не мога да се бия с теб — каза той. — Не зная защо би искал смъртта ми.
Ананаис скочи напред, заби юмрук в главата му и го събори в снега.
— Защо? — извика той. — Не знаеш защо! Погледни ме!
Мъжът свали рязко маската от лицето си и на треперливата светлина на огъня Тенака видя кошмар наяве. Ананаис нямаше лице, само изкривените белязани останки на някакви черти. Носът го нямаше, както и горната устна, а по останалата част на кожата пълзяха бели и червени белези. Само сините очи и ситно къдравата руса коса показваха, че това е човек.
— Богове на светлината! — прошепна Тенака. — Но аз не съм направил това… Дори не подозирах.
Ананаис пристъпи напред бавно и снижи върха на меча си, докосвайки врата на Тенака.
— Камъчето, което предизвика свлачището — каза гигантът, без да обяснява повече. — Знаеш какво имам предвид.
Тенака вдигна ръка и бавно избута острието настрана.
— Ще трябва да обясниш, приятелю — каза той и се надигна.
— Проклет да си! — извика гигантът, пусна меча си и го сграбчи за раменете. Вдигна го, докато лицата им се доближиха едно от друго. — Погледни ме!
Тенака срещна спокойно леденосините очи, усещайки лудостта, скрита там. Животът му висеше на косъм.
— Кажи ми какво е станало — каза тихо той. — Няма да бягам. Ако желаеш да ме убиеш, така да бъде. Но ми кажи.