— Тогава реши да ме оставиш да те убия — каза тихо Тенака.
— Да. Стори ми се… подходящо.
— Радвам се, че се намерихме, приятелю. Иска ми се и неколцина от другите да бяха тук.
Сутринта бе ярка и свежа, а топлината на идващата пролет галеше гората и облекчаваше сърцата на пътниците.
Реня гледаше Тенака с нови очи, спомняше си не само обичта и разбирането, които бе показал към белязания си приятел, но и думите, които ѝ бе промълвил, преди гигантът да се появи: „Вярвай в мен.“
И тя вярваше.
Но имаше и още нещо. Думите му бяха достигнали сърцето ѝ и болката в душата ѝ беше намаляла.
Той знаеше.
И въпреки това го беше грижа. Реня нямаше представа какво е любовта, защото през целия си живот само един мъж я бе обичал — Аулин, престарелият арканист. А сега имаше и друг. И той не беше стар.
О, не! Съвсем не беше стар!
Той нямаше да я остави в Соуса. Или където и да било. Където отидеше Тенака Хан, Реня щеше да го последва. Той още не го знаеше. Но щеше да разбере.
Този следобед Тенака улови един млад елен, поваляйки го с кинжала си от двадесет крачки разстояние. Тримата се нахраниха добре. Легнаха си рано, за да наваксат за миналата безсънна нощ, и на следващото утро видяха кулите на Соуса на югоизток.
— Най-добре остани тук — посъветва го Ананаис. — Подозирам, че описанието ти вече е минало през цял Дренай. Защо изобщо написа онова проклето писмо? Не е разумно да казваш на жертвата, че убиецът е тръгнал към нея!
— Напротив, приятелю. Параноята ще го разяде. Ще го държи буден — под напрежение — и няма да може да мисли ясно. И всеки ден, в който няма новини за мен, страховете му ще нарастват. Ще става все по-несигурен.
— Така си мислиш — каза Ананаис. — Както и да е, аз ще отведа Реня в града.
— Добре. Аз ще чакам тук.
— А Реня няма ли думата по въпроса? — попита момичето.
— Не очаквах да имаш нещо против — отвърна Тенака слисано.
— Е, имам! — сопна се тя. — Ти не ме притежаваш. Аз ходя, където пожелая.
Тя седна на едно паднало дърво и скръсти ръце, загледана в дърветата.
— Мислех, че искаш да отидеш в Соуса — каза Тенака.
— Не. Аулин искаше да ме отведе там.
— Е, къде искаш да идеш тогава?
— Още не съм сигурна. Ще те осведомя, като реша.
Тенака поклати глава, обърна се към гиганта и разпери ръце.
Ананаис сви рамене.
— Е, аз така или иначе ще ида. Трябва ни храна — и информация няма да ни е излишна. Ще видя какво мога да намеря.
— Не си навличай неприятности — предупреди го Тенака.
— Не се безпокой за мен. Ще намеря първата голяма тълпа високи мъже с черни маски и ще се слея с нея.
— Знаеш какво имам предвид.
— Да. Не се безпокой. Няма да рискувам половината от новата ни армия само за да събера информация.
Тенака проследи с поглед отдалечаващия се Ананаис и се върна при момичето. Избърса снега от дънера и седна до нея.
— Защо не отиде с него?
— Искаше ли да отида? — контрира тя и се обърна, за да погледне виолетовите му очи.
— Да искам? Какво имаш предвид?
Тя се приведе към него и Тенака усети мускусния аромат на кожата ѝ, отново забеляза стройната ѝ шия и тъмната красота на очите ѝ.
— Искам да остана с теб.
Той затвори очи, за да пресече магията на красотата ѝ. Ала ароматът остана.
— Това е лудост — каза и се надигна.
— Защо?
— Защото аз няма да живея твърде дълго. Не разбираш ли? Убийството на Ческа не е игра. Шансът ми за оцеляване е едно на хиляда.
— Игра е — каза тя. — Мъжка игра. Ти нямаш нужда да убиваш Ческа — не си принуден да поемаш товара на Дренай.
— Зная — отвърна Тенака. — Това е лично. Но аз ще стигна до края. Същото важи и за Ананаис.
— Както и за мен. Имам не по-малко причини от вас да мразя Ческа. Той преследва Аулин до смърт.
— Но ти си жена — каза той отчаяно.
Тя се засмя — богат звук, пълен с хумор.
— О, Тенака, как само копнеех да кажеш нещо глупаво. Ти винаги си толкова прав. Толкова умен. Жена, да! Да, жена съм. И отгоре. Ако бях поискала, можех да убия онези четирима войници и сама. Силата ми не е по-малка от твоята, може би дори е по-голяма, и мога да се движа също толкова бързо. Знаеш какво представлявам: Съчетана! Аулин ме срещна в Дренан, където бях сакато момиче с изкривен гръбнак и непотребен крак. Дожаля му за мен и ме отнесе в Гробището, където използва машините по начина, по който е било предвидено да бъдат използвани. Излекува ме, сливайки ме с един от любимците на Ческа. Знаеш ли какво използва?