На утрото на четвъртия ден бежанците се събраха на поляните източно от града. Бяха натрупали покъщнината си в каруци — някои теглени от мулета, а други — от понита или дори волове. По-бедните носеха притежанията си в платнени вързопи на гръб. Общо бяха по-малко от две хиляди души — двойно повече бяха избрали да останат.
Галанд и Лейк ги поведоха на дългото пътуване към върховете, където триста мъже вече строяха груби убежища в скрити долини.
Военните машини на Лейк, покрити с намаслена кожа, бяха поставени в шест каруци, които оглавяваха редицата.
Райван, Декадо и Ананаис гледаха потеглянето на бежанците. Едрата жена поклати глава, изруга и тръгна обратно към залата на съвета, без да продума. Двамата мъже я последваха. Щом влезе вътре, гневът ѝ избликна.
— Какво, в името на Хаоса, се случва в главите на тия хора?! — извика тя. — Не са ли се нагледали на ужаса на Ческа? Някои от тях са ми приятели от години. Сериозни, интелигентни, мислещи хора. Да умрат ли искат?
— Не е толкова лесно, Райван — каза меко Декадо. — Не са свикнали с действията на злото и не могат да разберат защо Ческа би искал да изколи населението на цял град. Не виждат никакъв смисъл в това. И питаш дали не са видели достатъчно от ужаса му. Не, не са! Виждали са хора с отрязани длани, но зрителите могат да попитат: А дали не го е заслужавал? Чували са за глада и чумата в други места, ала Ческа винаги е имал отговор за това. Той е рядък майстор в това да се отърсва от вината. А и истината е, че хората не искат да знаят. За повечето от тях животът е домът и семейството им, да гледат как децата растат, да се надяват, че следващата година ще е по-добра от тази.
— В Южна Вентрия има малък народ, който живее на един вулканичен остров. На всеки десетина години вулканът бълва пепел, прах и горящи камъни и избива стотици. Ала те остават там и винаги се самоубеждават, че най-лошото е отминало.
— Но не се измъчвай, Райван. Ти направи, каквото можа. Никой не може да иска повече.
Жената се отпусна в стола си и поклати глава.
— Можех и да успея. Около четири хиляди души ще умрат тук. По ужасяващ начин! И всичко това, защото аз започнах война, която не мога да спечеля.
— Глупости! — каза Ананаис. — Защо си причиняваш това, жено? Войната започна, защото хората на Ческа се изсипаха в планините и започнаха да избиват невинни. Ти просто се защити. Къде, по дяволите, щяхме да се намираме, ако просто позволявахме на тези зверства да се случват? И на мен не ми харесва ситуацията; вони по-зле от мъртво от десет дни прасе през лятото, но не е моя вината. Нито пък е твоя. Искаш вина? Обвинявай хората, които дадоха властта на своя император. Обвинявай войниците, които още го следват. Обвинявай Дракона, задето не го свали, когато можеше. Обвинявай майка му, задето го е родила. А сега достатъчно! Всеки мъж и жена там долу имаше свободата да избере. Съдбата им лежи в техните ръце. Не носиш отговорност за тях.
— Не искам да споря с теб, Черна маско. Но все някъде в тази отвратителна история някой трябва да поеме отговорността. Войната не е мое дело, както казваш. Но аз се самоизбрах да водя тези хора и всеки загинал ще тежи на моята съвест. Не мога по друг начин. Защото ме е грижа. Разбираш ли това?
— Не — каза просто Ананаис. — Но го приемам.
— Аз го разбирам — каза Декадо. — Но сега трябва да те е грижа за онези, които ти се довериха и тръгнаха в планините. Като вземем бежанците, дошли извън Скода, и хората от града, там горе ни чакат около седем хиляди души. Ще имаме проблеми с храната, хигиената, болестите. Трябва да осигурим начини за свръзка. Провизии, складове и лекарства. Всичко това се нуждае от организация и хора, които да я вършат. А всеки воин, който изгубим от тази страна на войната, е воин, който няма да застане срещу Ческа.
— Ще бъда там и ще организирам всичко — каза Райван. — Мога да извикам двадесетина жени.
— При цялото ми уважение — отвърна Ананаис, — но ще ти трябват и мъже. Когато хората са затворени по този начин, настроенията ескалират бързо и мнозина ще решат, че получават по-малко дажби, отколкото заслужават. Много от мъжете сред бегълците са страхливци — а това често означава, че ще станат агресивни. Ще има крадци, а при толкова жени неизбежно ще се намери и някой, който ще се опита да се възползва.