— Ще… ще ми липсваш.
— Няма да е за дълго — каза тя и го целуна по белязаната буза, отмествайки очи от унищожената му уста.
— Ъм… грижи се за себе си.
— Ти също.
Когато ѝ помогна да се качи на коня, видя, че няколко пътници минават край колибата му, и побърза да си сложи обратно маската. А после гледа след нея, докато нощта не я погълна.
— Обичам те — каза най-накрая, твърде късно. Изтръгна маската от лицето си и изрева с цяло гърло: — ОБИЧАМ ТЕ! — Думите проехтяха сред върховете и Ананаис падна на колене и заудря земята с юмрук. — Проклятие, проклятие, проклятие! Обичам те!
18.
Тенака, Субодай и Реня имаха около час преднина пред преследващите ги надири, ала малко по малко я губеха, въпреки силата на дренайските жребци, защото конят на Тенака носеше двойно тегло. На върха на един прашен хълм Тенака заслони очи и се опита да преброи преследвачите, но му бе трудно заради вихрещия се облак прах около тях.
— Около дузина, не повече, струва ми се — каза той накрая.
Субодай сви рамене.
— Може да са и по-малко.
Тенака отново се качи на седлото и се огледа за сгодно място за засада. Поведе ги нагоре по хълмовете към ниска каменна тераса, която стърчеше над пътеката като протегнат юмрук. Тук пътят извиваше наляво. Тенака се изправи на седлото и скочи към камъка. Стреснат, Субодай се плъзна напред и пое юздите.
— Продължете до онзи тъмен хълм, после направете бавен кръг, докато не се върнете пак тук — каза му Тенака.
— А ти какво ще правиш? — попита Реня.
— Ще намеря пони за водача ни — отвърна Тенака и се ухили.
— Идвай, жено! — извика рязко Субодай и потегли начело.
Реня и Тенака се спогледаха.
— Не мисля, че ще ми е приятно да бъда покорна жена от Степите — прошепна момичето.
— Предупредих те — напомни ѝ той с усмивка.
Тя кимна и пришпори коня си след Субодай.
Тенака легна по корем на коня, загледан в приближаващите конници. Намираха се на около осем минути от плячката си. От толкова близо той ги огледа внимателно. Бяха деветима, облечени с елеците от козя кожа на ездачите от Степите. На главите си носеха кръгли кожени шлемове, поръбени с козина. Лицата им бяха плоски и жълтеникави, а очите им — черни като нощта и студено жестоки. Всеки носеше копие, а в коланите им бяха затъкнати мечове и ножове. Тенака ги гледаше как приближават, чакайки последния от тях.
Надирите препуснаха с тътен по тясната пътека, забавяйки ход с приближаването на завоя. Тенака се приплъзна напред и присви крака. После, когато последният ездач се озова под него, той се спусна като камък и ботушите му се забиха в лицето на мъжа. Надирът отлетя от седлото. Тенака падна на земята, претърколи се на крака и скочи към юздите на понито. Животното стоеше неподвижно, а ноздрите му потрепваха от шока. Надирският принц го потупа нежно и го поведе към падналия воин. Мъжът беше мъртъв и Тенака съблече елека му, за да го сложи върху своя. После взе шлема и копието на мъртвеца, хвърли се на седлото и пришпори понито след другите.
Пътеката продължи да се извива наляво и надясно и ездачите се пораздалечиха един от друг. Тенака се приближи до мъжа пред себе си точно преди следващия завой.
— Ехо! — извика той. — Почакай!
Мъжът придърпа юзди и другарите му изчезнаха от поглед.
— Какво има? — попита ездачът.
Тенака се изравни с него и посочи към небето. Когато надирът вдигна поглед, юмрукът на Тенака се заби във врата му и той падна от седлото, без да издаде звук. Напред прозвучаха триумфиращи викове. Тенака изруга и пришпори понито си в галоп. Точно отвъд завоя видя Субодай и Реня, изправени срещу седемте ездачи с мечове в ръка.
Той удари линията на надирите като гръмотевица и копието му събори един ездач от седлото. После мечът му излетя от ножницата и втори мъж падна с писъци.
Субодай нададе боен вик и пришпори жребеца си напред. Парира див удар и мечът му се стрелна надолу, за да се забие в ключицата на противника му. Мъжът изсумтя, ала раната не беше фатална и той атакува отново. Субодай се сниши над седлото, когато мечът на надира изсвистя във въздуха, а после майсторски изкорми врага си.
Двама ездачи атакуваха Реня, решени да хванат лесна плячка. Посрещна ги обаче свирепо ръмжене и тя скочи от седлото към първия, събаряйки го заедно с понито му. Кинжалът ѝ преряза гърлото му толкова бързо, че той не изпита болка и дори не разбра на какво се дължи внезапната нарастваща слабост. Реня бързо се изправи и нададе смразяващия кръвта крясък, който бе ужасил бандитите в Дренай. Понитата се изправиха на задни крака от ужас и най-близкият ѝ противник изпусна копието, стискайки юздите с две ръце. Момичето скочи и заби юмрук в слепоочието му. Той падна от седлото, помъчи се да се изправи, ала се свлече, изгубил съзнание.