Защо тогава се бе появил с подобно агресивно подкрепление?
– Е, оценявам желанието да ме държите информиран…
– Съветът трябва да предприеме нещо.
– Какво по-точно?
– Предстои гласуване. Скоро.
– С цел наследникът му да бъде лишен от правото да се възкачи на престола?
– С цел кралят да бъде свален. Той разполага с властта да промени законите, когато си поиска. Може да премахне това изискване и допълнително да отслаби расата. Трябва да бъде свален от престола законно и възможно най-скоро. – Аристократът отново погледна към портрета на дъщерята на Абалон. – Вярвам, че на специалното заседание на Съвета твоето семейство ще бъде представено от печата и герба ти.
Абалон хвърли поглед към боеца, който се облягаше на стената. Той сякаш почти не дишаше, ала далеч не спеше.
Ако откажеше да даде гласа си, колко ли време щеше да мине, преди домът му да бъде постигнат от разруха? Представи си как дъщеря му оплаква загубата на единствения си родител, отритната до края на дните си. Самият той – изтезаван и убит по мъчителен начин.
Прескъпа Скрайб Върджин, присвитите очи на боеца бяха приковани в него сякаш бе мишена.
– Да живее подходящият крал – каза Ичан, – е по-удачно.
И с тези думи спретнатият „загрижен гражданин“ си тръгна, последван от адвоката.
Сърцето на Абалон задумка лудешки, когато остана насаме с боеца, който, след миг оглушителна тишина, се оттласна от стената и отиде до сребърната купа с ябълки. Когато проговори, гласът му се оказа нисък, със силен акцент:
– За ядене са, нали?
Абалон отвори уста, ала единственото, което излезе от нея, беше писукащ звук.
– Това „да“ ли беше?
– Да.
Воинът вдигна ръка към ножницата, препасана през гърдите му и извади сребърна кама с дължината на мъжка ръка. Подхвърли оръжието във въздуха, при което светлината заигра по острието, а после го улови с невероятна лекота за дръжката и го заби в една от ябълките.
Без нито за миг да откъсва очи от Абалон.
След като извади плода от купата, суровите му очи се обърнаха към рисунката.
– Много е красива. Засега.
Абалон закри рисунката с тялото си, готов да се пожертва, ако се стигнеше дотам. Не искаше воинът дори да гледа картината, още по-малко пък да я обсъжда… или нещо друго много по-лошо.
– Доскоро тогава – заяви боецът и си тръгна, вдигнал набучената на камата ябълка пред себе си.
Когато чу далечния звук от затварянето на входната врата, Абалон почти рухна върху копринените възглавници на дивана, краката му бяха омекнали, сърцето думкаше в гърдите му. Въпреки че ръцете му трепереха, успя да извади цигара от една кристална кутия и я запали с тежка кристална запалка.
Всмукна дълбоко, загледан в портрета на дъщеря си, и за първи път в живота си изпита истински ужас.
– Прескъпа Скрайб Върджин…
Вече цяла година имаше признаци за вълнения и недоволство, говорещи, че кралят губи благоразположението на част от аристокрацията; носеха се слухове за покушение върху живота му; намекваше се, че има конспиратори, готови всеки момент да нанесат удар. И разбира се, онова събиране на Съвета, на което Рот се беше появил заедно с Братството и се бе обърнал към присъстващите аристократи с неприкрита заплаха.
Това беше първият път, в който вампирите виждаха краля от… ами по-дълго, отколкото Абалон помнеше. Всъщност той дори не можеше да се сети кога за последен път някой бе имал аудиенция с владетеля. Разбира се, имаше възвания, както и декрети – прогресивни и според Абалон дори малко закъснели.
Намираха се обаче и такива, които не споделяха мнението му. И очевидно бяха готови да изтръгнат насила подкрепата на онези, които не бяха съгласни с тях.
Абалон премести поглед върху портрета на баща си, мъчейки се да открие кураж дълбоко в себе си, сигурна опора, на която да стъпи, за да защити онова, което знаеше, че е правилно: какво ако Рот си бе взел нечистокръвна шелан, след като я обичаше? Много от Древните закони, които той обновяваше, бяха дискриминационни и изборът му на жена говореше, че е готов да приложи на практика модернизациите, които проповядваше.
И все пак у краля имаше и нещо от старата школа. Неотдавна бяха убити двама аристократи. Монтраг. Елан. И двамата бяха умрели от насилствена смърт, и двамата – в домовете си. И двамата бяха свързвани с противниците на властта.
Очевидно Рот нямаше да седи безучастен, докато поданиците му заговорничат против него. Лошата новина бе, че враговете му също не стояха със скръстени ръце и бяха не по-малко страшни.
Абалон бръкна в джоба на домашното си сако и извади своя айфон. Избра един номер от списъка с контактите си и заслуша звъненето с половин ухо. Когато от другата страна се чу мъжки глас, той трябваше да се прокашля, преди да успее да проговори: