И именно докато се пренасяше в този различен свят между сега и по-късно, у Сола настъпи истинско преобразяване. Съвсем ясно видя една фотография на баба си. Беше направена в Бразилия, когато е била едва на деветнайсет. Лицето ѝ бе гладко и закръглено, в най-хубавия смисъл на думата, очите ѝ грееха от младост, разпусната, косата ѝ падаше по гърба. Ако тогава бе знаела какво я очаква в живота ѝ на възрастна, никога не би се усмихнала.
Синът ѝ – мъртъв. Дъщеря ѝ – мъртва. Съпругът ѝ – мъртъв. А внучката ѝ, единствената, която ѝ бе останала?
Не – помисли си Сола. – Това трябваше да свърши добре. Нямаше друга опция.
Този път тя не изрече нищо на глас, не последваха наизустени фрази и сключени ръце. Не беше сигурна дали вярва в собствената си молитва повече, отколкото в онези, на които я бяха научили. Ала по някаква причина установи, че напълно искрено проглушава ушите на Бог:
Обещавам ти, Господи, че ако ме избавиш от това, ще се откажа от този живот. Ще взема вовó и ще се изнесем от Колдуел. Никога вече няма да се изложа на опасност, нито ще открадна от другиго или ще извърша нещо зло. Това е тържественият ми обет към Теб, даден върху биещото сърце на моята вовó.
– Амин – прошепна тя на глас.
* * *
„Желязната маска“, Колдуел
– О, господи, о, господи, о, господи…
Ръцете на Трез върху краката на русокосата колежанка я държаха сигурно във въздуха, ала ужасно му се искаше просто да я пусне на пода. Сексът беше сносен, като на принципа за студената пица: даже и да е студена, пак е пица.
Обаче изобщо не беше „Бела Наполи“ на Седмо Авеню в Манхатън.
А и цялото това божекане? Съсипваше всичко, и то не защото той беше религиозен по начина, по който бяха хората, нито пък защото завиждаше, че тя си изкарва страхотно, докато той си мисли за пица. Пискливото ѝ дразнещо представление като от някой порносайт, съчетано с отмятането на глава, така че изкуствено удължената ѝ коса непрекъснато падаше върху лицето му, сериозно му лазеха по нервите.
Затвори очи и опита да се съсредоточи върху усещането от пениса си, влизащ и излизащ от нея. Големите ѝ изкуствени гърди бяха неподвижни и твърди като баскетболни топки, но за сметка на това стомахът ѝ подскачаше лекичко и Трез не можеше да прецени кое бе най-лошото – това, че тя изобщо не го привличаше; фактът, че чукаше тази уличница в предната тоалетна на собствения си клуб (така че персоналът щеше да го види да излиза), или шансът, колкото и да бе нищожен, че брат му би могъл да научи за това от някого.
Мамка му, Ай Ем. Той имаше поглед, който можеше да накара дори някой футболист в пълно защитно облекло да се почувства така, сякаш студен вятър брули голия му задник.
Последното, от което Трез се нуждаеше.
– О, господи, о, господи, о, господи…
По дяволите, не можеше ли поне да го редува с някое и друго „Исусе“ или нещо такова.
– ОГОСПОДИОГОСПОДИ…
Трез протегна ръка, решен да сложи край на мъчението си. Заигра се с клитора ѝ, довеждайки я до върха тъкмо навреме, преди ерекцията му да спадне окончателно и почти да излезе от нея.
Сложи я да стъпи на пода и моментално трябваше да я улови отново, защото коленете ѝ се подкосиха.
– О… господи… невероятен си… ти…
Аха, мерси, сладурче. Единственото, което го интересуваше, бе колко време ще ѝ отнеме да си навлече обратно дрехите.
– Ти също, сладурче.
Трез се наведе настрани и вдигна… какво беше това? Онова сутиеноподобно нещо, което тя смяташе за блуза, или прашките ѝ? Или…
– О, все още не се нуждая от клина си. Нали?
Това нещо е за краката ѝ? – учуди се Трез, вдигнал във въздуха черното парче плат. Трудно му беше да си представи как то покрива повече от длан или може би една от гърдите с размерите на купа.
Кой беше свалил тези псевдочорапи? Не мислеше, че е бил той, но не можеше и да си спомни, и то не защото беше пиян. Целият този епизод, както и последните кой знае колко години от любовния му живот, бяха не само напълно, но и нарочно забравени. Защо тогава повтаряше все същата гадост отново и отново?
Добре, нямаше нужда да се прави на Ай Ем. Брат му отлично се справяше с конското. Всеки. Божи. Път. Когато бяха заедно.
– Татенце, обичам те. – Момичето се вкопчи в бицепсите му и увисна на него, сякаш той бе пилон за стриптийз. – Обожавам това.
– Аз също.
– Обичаш ме, нали?
– Винаги. – Трез погледна към вратата и му се прииска да беше възложил на някого да почука в подходящия момент. – Ще ми дадеш ли номера си? Защото трябва да се връщам на работа.