Седанът спря и от него изскочиха трима мъже. Бяха дошли подготвени – няколко дула го взеха на мушка. Бяха сигурни, нетрепващи – тези момчета определено го бяха правили и преди. Всъщност той дори разпозна двама от тях.
Бодигардът отпред даже свали автоматичното си оръжие.
– Асейл?
– Къде е тя? – Започваше да се отегчава от всички тези недоумяващи гримаси. Пръстът му върху спусъка отново започна да става неспокоен. – У шефа ви има нещо, което искам да си получа обратно.
Пронизващите очи на бодигарда се преместиха върху седана с отворения багажник и ако се съдеше по сбърчените му вежди, очевидно бе забелязал подметките на предшественика си върху асфалта.
– Никой от тях не можа да ми отговори – провлачи Асейл. – Може би вие бихте искали да опитате?
В миг оръжието отново се вдигна.
– Какво, по дяволите…
Близнаците изникнаха от нищото и застанаха от двете страни на триото, стиснали по един „Смит & Уесън“ в двете си ръце, така че оръжията на новодошлите набързо изгубиха численото си превъзходство.
Пистолетът на Асейл си остана на мястото, временно извън играта.
– Съветвам ви да свалите оръжията. Не го ли сторите, те ще ви убият.
Последва миг колебание… което се оказа повече, отколкото Асейл можеше да понесе.
За частица от секундата ръката му се вдигна и бам! – той изпрати куршум в ухото на най-близкия от биячите така, че да не нарани другите двама мъже.
Докато още едно мъртво тяло се сгромолясваше на земята, той си помисли: Ето, все още има предостатъчно живи, които да свършат работа.
Отпусна ръка и изпусна нова струя пушек, оцветена в синьо от светлината на фаровете. Обръщайки се към двамата мъже, които все още бяха във вертикално положение, Асейл каза с равен глас:
– Ще ви попитам отново. Къде е тя?
Избълваха куп думи, ала никоя от тях не включваше думите „жена“ или „пленница“.
– Отегчавате ме. – Асейл отново вдигна пистолета си. – Съветвам ви да заговорите по същество. Веднага!
8 Естествено газирана френска минерална вода, смятана за една от най-престижните марки в света. – Бел. прев.
6
– Жив ли е?
Бет чу думите да излизат от устата ѝ, макар съвсем смътно да си даваше сметка, че ги е изрекла. Беше прекалено ужасяващо, когато някой така силен, като Джон Матю, припаднеше по този начин. И дори още по-лошо – той бе дошъл на себе си за около минута и половина, опитал бе да ѝ каже нещо и отново бе изгубил съзнание.
– Добре – каза доктор Джейн, допряла стетоскоп до сърцето му. – Добре, трябва ми апаратът за…
Блей тикна апарата за кръвно в ръцете ѝ и тя се залови за работа. Стегна маншета около масивния бицепс на Джон и го напомпа. Последва дълго, оглушително съскане и Бет се облегна на своя хелрен, докато чакаха резултата.
Което сякаш отне цяла вечност. Междувременно Хекс беше положила главата на Джон в скута си. Какъв ли ужас изживяваше! Да гледаш как някой, когото обичаш, лежи в безсъзнание, без да имаш представа какво ще се случи.
– Нисичко е – промърмори доктор Джейн, докато отлепваше маншета. – Но не прекалено…
Клепачите на Джон потрепнаха, сякаш се опитваше да отвори очи.
– Джон? – задавено каза Хекс. – Връщаш ли се при мен?
Очевидно – да. Джон се обърна по посока на гласа ѝ и като улови ръката ѝ в разтрепераната си длан, се взря в очите ѝ. Между тях сякаш протече някаква размяна на енергия и миг по-късно той седна. Изправи се. Беше само мъничко нестабилен, докато прегръщаше своята шелан; двамата дълго останаха така, душа до душа.
Когато брат ѝ най-сетне се обърна към нея, Бет се откъсна от Рот и го прегърна с всички сили.
– Толкова съжалявам.
Джон се отдръпна и оформи на езика на знаците:
– За какво?
– Не знам. Просто не искам… Не знам.
Тя вдигна ръце и брат ѝ поклати глава.
– Никъде не си сбъркала. Сериозно, Бет. Добре съм и всичко е наред.
Срещайки погледа на сините му очи, тя се взря в тях, сякаш там можеше да открие обяснение на случилото се и онова, което се бе опитал да изрече.
– Какво се мъчеше да ми кажеш? – прошепна тя.
В мига, в който чу въпроса си, изруга. Точно сега едва ли бе най-подходящият момент.
– Извинявай, не исках да те попитам това…
– Казвах ли нещо? – оформиха пръстите му.