– Да го оставим да се съвземе – обади се Рот. – Хекс, искаш ли да го отведеш в стаята ви?
– Определено. – Силната жена обви ръка около кръста на Джон и двамата поеха по коридора със статуите.
Доктор Джейн прибра инструментите си в малката черна чантичка.
– Време е да открием какво причинява тези припадъци.
Рот изруга тихичко.
– Разрешаваш ли му да се бие?
Доктор Джейн се изправи на крака, присвила интелигентните си очи.
– Ще ми се ядоса, но отговорът е не. Първо искам да му направят ядрено-магнитен резонанс. За съжаление, ще трябва да измислим как точно да го уредим.
– С какво мога да помогна? – попита Бет.
– Ще отида да говоря с Мани още сега. Хавърс не разполага с подобно оборудване, ние също. – Доктор Джейн прокара ръка през късата си руса коса. – Нямам представа как ще го вкараме в „Свети Франсис“, но именно там трябва да отидем.
– Какво мислиш, че може да е? – попита Бет.
– Не се засягай, но по-добре да не знаеш. А сега нека опитам да задействам някои връзки и…
– Ще отида с него. – Истинско чудо бе, че погледът, който Бет впи в жената на Ви, не прогори дупка в главата ѝ. – Ако трябва да му направят това изследване, ще отида с него.
– Добре. Но трябва да сведем придружителите до абсолютния минимум. Ще ни бъде достатъчно трудно да го направим и без да водим цяла армия със себе си.
Джейн се обърна и затича надолу по стълбите. Докато се отдалечаваше, физическите ѝ очертания започнаха да избледняват и не след дълго тя се превърна в призрачна форма, рееща се над килима.
Призрак или не, това няма значение, помисли си Бет. Лично тя би избрала да бъде лекувана от тази жена пред всеки друг лекар на планетата.
Господи… Джон.
Бет се обърна към Блей и Куин.
– Някой от вас има ли представа какво се опитваше да каже?
И двамата погледнаха към Рот. А после поклатиха глави.
– Лъжци – измърмори тя. – Защо не искате да ми кажете?
Рот започна да масажира раменете ѝ, сякаш искаше да я успокои, и какво по-красноречиво доказателство, че макар и сляп, бе разчел емоциите? Такъв си беше той. Знаеше нещо.
– Откажи се, лийлан.
– Да не сте посмели да ми излезете с нещо от рода „забранено за жени“. – Тя се отдръпна и ги изгледа яростно. – Става въпрос за брат ми и той се опитваше да говори с мен. Имам право да знам какво става.
Блей и Куин упорито зяпаха в килима. Огледалото върху масичката край отворената врата на кабинета. Ноктите си. Очевидно се надяваха под краката им да зейне някоя пространствено-времева дупка.
Е, съжалявам, момчета, но това не ви е научнофантастичен сериал. А мисълта, че те двамата (както и всеки друг мъж в къщата) винаги щяха да се покоряват безпрекословно на Рот, още повече я вбеси. Ала освен да ги настъпи по пръстите на краката и да се държи като някоя истеричка, тя нямаше друг избор, освен да остави тази битка за по-късно, когато двамата с нейния хелрен останеха сами.
– Лийлан…
– Сладоледът ми ще се разтопи – измърмори тя и отиде да вземе подноса. – Нищо не би ме зарадвало повече от това, някой от вас тримата да реши да бъде откровен с мен. Но няма защо да се надявам, нали?
Бет се отдалечи, обгърната от мрачно предчувствие – нищо ново под слънцето. Откакто Рот бе прострелян, тя имаше чувството, че всеки момент ще се случи нещо ужасно. Да види как брат ѝ се свлича върху килима, определено не помогна за преодоляването на параноята.
Ни най-малко.
Когато стигна до вратата на стаята, където живееше Блей, преди да се пренесе при Куин, тя се стегна.
Без особен успех, но въпреки това почука.
– Лейла?
– Влез – долетя приглушеният отговор.
Подпряла несигурно поднос на хълбока си, Бет се опита да завърти дръжката на вратата…
Пейн, сестрата на Ви, ѝ отвори с широка усмивка. Господи, наистина имаше внушително излъчване, особено в кожените си дрехи. Тя бе единствената жена, която воюваше наравно с братята, и явно току-що се беше прибрала от дежурство.
– Добър вечер, кралице моя.
– О, благодаря ти. – Бет вдигна подноса и влезе в лавандуловата спалня. – Нося провизии.
Пейн поклати глава.
– Съмнявам се, че ще има полза. Не мисля, че в стомаха ѝ е останало каквото и да било… всъщност смятам, че се освободи от всичката храна, която погълна през последната седмица.
Откъм тоалетната долетяха звуци от повръщане и двете се намръщиха.
Бет погледна купата ванилов сладолед.
– Може би ще е най-добре да дойда по-късно…
– Да не си посмяла! – провикна се Избраницата. – Чувствам се отлично!