– На мен не ми звучи така…
– Гладна съм! Да не си посмяла да си тръгнеш.
Пейн сви рамене.
– Има невероятен дух. Идвам тук за вдъхновение, но не и за да навляза в периода си на нужда, така че е време да си вървя.
Сестрата на Ви потръпна, сякаш женският цикъл и това с бебетата беше нещо, което изобщо не я интересуваше.
Бет остави подноса върху едно старинно писалище.
– Всъщност… аз пък се надявам именно на това.
Потресеното изражение на Пейн я накара да изругае.
– Имах предвид… ъъъ…
И как точно да се измъкне от това?
– Двамата с Рот ще си имате дете?
– Не, не, не… почакай. – Вдигнала ръце, Бет трескаво се опитваше да намери изход. – Аз…
Прегръдката на Пейн бе бърза като порив на вятъра и силна като прегръдката на мъж, и остави Бет без дъх.
– Това е прекрасна новина…
Бет се отскубна от обятията като железни решетки.
– Всъщност още не сме стигнали чак дотам. Аз просто… виж, недей да казваш на Рот, че съм тук, става ли?
– Значи, искаш да го изненадаш? Колко романтично!
– О, да, определено ще бъде изненадан. – Пейн я изгледа странно и Бет поклати глава. – Виж, ако трябва да съм откровена, не съм сигурна дали периодът ми на нужда ще бъде добра новина.
– Ала един наследник на трона несъмнено би му помогнал. От политическа гледна точка.
– Не го разглеждам по този начин и никога няма да го направя. – Бет сложи ръка върху корема си и опита да си представи, че вътре има и нещо друго освен три порции храна и два десерта. – Просто… наистина искам бебе, но не съм сигурна дали той ще е съгласен. Но ако се случи… е, може би ще бъде за добро.
Всъщност веднъж ѝ беше казал, че не вижда деца в бъдещето им. Ала това беше преди доста време и…
Пейн стисна лекичко рамото ѝ.
– Радвам се за вас… и се надявам да се получи. Но както казах, най-добре да си вървя, защото, ако старото суеверие е вярно, не искам да си навлека неприятности. – Тя се обърна към притворената врата на банята. – Лейла! Трябва да си вървя!
– Благодаря, че се отби! Бет? Ти ще останеш, нали?
Останала сама, Бет кипеше от твърде много енергия, за да седне – мисълта, че крие нещо от Рот, изобщо не ѝ харесваше. Очевидно бе, че двамата трябваше сериозно да поговорят за това; въпросът бе само да намери подходящ момент.
А и историята с периода на нужда и раждането на дете не беше единственото, което ѝ тежеше. Тази конфронтация с Рот и момчетата още я мъчеше. Обичаше Братството – всеки от тях би пожертвал живота си за нея и винаги даваха всичко от себе си за краля. Ала понякога цялото това „един за всички, всички за един“ направо я побъркваше…
Още звуци от повръщане. Толкова мъчителни, че Бет потръпна и зарови лице в ръцете си.
Приготви се за това, каза си тя. Нямаше нищо лошо да си мечтае за кукли и плюшени играчки, гукане и гушкания, ала да износиш и да отгледаш едно дете включваше още много неща, с които трябваше да е готова да се справи.
Не че периодът ѝ на нужда бързаше да се появи. От колко време вече всяка вечер идваше тук? Да, определено имаше проблеми с настроенията, сякаш хормоните ѝ се бяха развихрили, но дали не беше просто защото в момента животът ѝ бе особено тежък?
О, да, това определено беше най-подходящият момент да се опита да забременее! Трябва да си беше изгубила ума.
Изтегна се на леглото, взе кутията си със сладолед и я нападна с лъжицата. Забиваше я с всичка сила, загребваше парченцата шоколад и дъвчеше яростно, без дори да усеща вкуса им. Не беше от онези, за които храната е утеха, а ето че сега се тъпчеше, когато изобщо не беше гладна, и това започваше да ѝ личи. И като стана дума… тя вдигна ризата си и разкопча копчето и ципа на дънките.
Отпусна се върху възглавниците и се зачуди как е възможно да пропаднеш толкова бързо от висините на страстта и усещането за единение до низините на подобна депресия – в този миг имаше чувството, че никога няма да навлезе в периода си на нужда, още по-малко пък да зачене… както и че е омъжена за пълен идиот.
Отново се залови с разкопките в кутията сладолед и се натъкна на същинска шоколадова рудна жила. Нареди си да се стегне или поне да даде възможност на шоколада да подейства и да ѝ повдигне настроението.
По-добър живот с помощта на „Бен & Джери“9. Това би трябвало да бъде мотото им.
Най-сетне откъм банята се разнесе звук от пускане на водата в тоалетната чиния, последван от шума на чешмата. Когато Избраницата излезе, лицето ѝ беше също толкова бяло, колкото и широките ѝ одежди, а усмивката ѝ бе сияйна като слънцето.