– Извинявай! – весело каза Лейла. – Как си?
– По-важното е ти как си?
– Фантастично! – Тя отиде при сладоледа. – О, прекрасно. Тъкмо това, от което се нуждая, за да успокоя нещата тук долу.
– Трябваше да отстраня яго…
Лейла вдигна едната си ръка във въздуха, а с другата запуши уста. Поклати глава.
– Прилошава ми дори от самата дума – задавено каза тя.
– Не се тревожи, не се тревожи. В цялата къща няма и грам от вкуса-който-не-бива-да-се-споменава.
– Сигурна съм, че това е лъжа, но ще се престоря, че ти вярвам, много ти благодаря.
Лейла се изтегна на леглото с купата в ръце и погледна към Бет.
– Толкова си мила с мен.
Бет се усмихна.
– След всичко, което преживя, изобщо не ми се струва достатъчно.
Почти бе изгубила детето си, а после спонтанният аборт изведнъж бе прекъснат като с магия. Никой не знаеше какъв беше проблемът, нито как се беше разрешил, но…
– Бет? Тревожи ли те нещо?
– Не, защо?
– Не изглеждаш добре.
Бет изпусна дъха си и се зачуди дали ще може да се измъкне с някоя лъжа. Едва ли.
– Извинявай. – Тя остърга дъното на кутията, за да извади и последните останки от ментовия сладолед. – Просто… много неща са ми на главата.
– Искаш ли да поговорим?
– Струва ми се, че всичко това е повече, отколкото мога да понеса. – Тя остави кутията настрани и отпусна глава върху възглавниците. – Имам чувството, че нещо тежко е надвиснало над мен и заплашва да се стовари отгоре ми.
– Като се има предвид какво става с Рот, направо не знам как изкарваш нощите…
На вратата се почука и когато Лейла отговори, Бет изобщо не се учуди да види Блей и Куин да прекрачват прага. Като че ли се чувстваха неловко обаче… и то не заради Избраницата.
Бет се наруга.
– Може ли да ви се извиня още сега и да приключим с това?
Блей се приближи и седна до Лейла, а Куин седна на пода и поклати глава.
– Няма за какво да ни се извиняваш.
– Значи, само аз смятам, че ви сдъвках? О, я стига. – Сега, когато се бе успокоила и бе поела прилична доза шоколад, искаше да се извини на съпруга си, както и да го накара да говори. – Нямах намерение да се държа като кучка.
– Тежки времена. – Куин сви рамене. – Пък и аз не си падам по светци.
– Нима? Та ти си влюбен в един – подхвърли Лейла.
Куин погледна към Блей и разноцветните му очи се присвиха лекичко.
– Това е самата истина – тихо каза той.
Когато червенокосият вампир се изчерви (естествено!), връзката между двамата стана почти осезаема.
Любовта бе красиво нещо.
Бет разтърка центъра на гърдите си и побърза да смени посоката на разговора, преди да се е просълзила.
– Просто исках да знам какво каза Джон.
Лицето на Куин придоби непроницаемо изражение.
– Говори с мъжа си.
– Ще го направя.
Част от нея искаше да сложи край на посещението при Лейла още сега и да отиде право в кабинета на Рот. Но после си спомни купчината декрети, върху които той и Сакстън работеха. Стори ѝ се егоистично да нахълта там и да ги прекъсне.
Пък и съвсем малко я делеше от това, да се разплаче, при това не просто леко похлипване, а като в края на някой особено сърцераздирателен филм.
Затвори очи и се зае да пресява всичко случило се през последните две години. Спомни си как беше в началото. Невероятната страст. Сърце и душа слети с тези на другия. Само те двамата дори когато бяха заобиколени от други.
Всичко това не беше изчезнало, напомни си тя. Но животът си имаше свои начини да прецаква нещата. Сега, ако искаше да бъде със своя мъж, Бет трябваше да изчака реда си и това беше окей – тя знаеше какво е работа и стрес. Проблемът бе, че напоследък много често, когато останеха насаме, Рот имаше онова изражение. Същото, което издаваше, че с нея е единствено тялото му. Не и умът. Може би не и душата.
Отиването в Манхатън ѝ бе напомнило какви бяха нещата някога. Ала то бе просто ваканция, почивка от истинския им живот.
Бет сложи ръце върху закръгления си корем – искаше ѝ се дрехите да ѝ отесняват по същата причина като на Лейла. Може би това бе още едно парче от мозайката на желанието да има дете. Може би се опитваше да си върне дълбоката връзка, която бе имала с Рот…
– Бет?
Тя се завърна в настоящето и погледна към Лейла.
– Извинявай, какво?
– Какво искаш да гледаме? – попита Лейла.
Я виж ти – Блей и Куин си бяха тръгнали.
– Ъъъ… според мен последният повърнал има право да избере.
– Не е чак такова изпитание.
– Ти си истински боец, знаеш ли?
– Не, всъщност не съм. Надявам се скоро и ти да имаш възможност да… как се казваше, да стиснеш очи и да го преглътнеш?