– Зъби. Да стиснеш зъби.
– Аха. – Лейла взе дистанционното и превключи екрана. – Твърдо съм решена да овладея разговорния език. Да видим… „Сватовница за милионери“?
– Обожавам Пати.
– И аз. Знаеш ли, сладоледът ми дойде отлично.
– Искаш ли още? Мога да сляза и…
– Не, да видим дали ще успея да го задържа. – Лейла сложи ръка върху корема си. – Знаеш ли, наистина ви пожелавам същото на теб и на краля.
Бет погледна тялото си, сякаш можеше да му заповяда да се захваща за работа.
– Мога ли да бъда откровена?
– Моля те.
– Ами ако съм безплодна? – Когато думите изскочиха от устата ѝ, тя почувства как в гърдите ѝ пламва страх толкова дълбок, че несъмнено щеше да остави белег.
Лейла протегна ръка.
– Не изричай тези думи. Разбира се, че не си.
– Аз съм нечистокръвна, нали така? Никога не съм имала редовен цикъл, докато бях… е, нали се сещаш, преди промяната. Години наред не ми идваше, а когато все пак се случеше, не беше както трябва. – Нямаше нужда да навлиза в подробности пред Избраницата, но „цикълът“, който бе получавала, винаги бе много слаб… съвсем различен от това, което другите момичета описваха. – А след преобразяването напълно спря.
– Е, аз не съм запозната в големи подробности с начина, по който работи женският цикъл тук, долу, но доколкото разбирам, нормално е да очакваш първия си период на нужда около пет години след преобразяването. Колко време мина оттогава?
– Две години и половина. – И ето че Бет изведнъж се почувства страшно глупаво. Защо се тревожеше за нещо, което дори не би трябвало да очаква през следващите три години? – Преди да си го казала – знам, знам… успея ли да го накарам да започне сега, ще е прекалено рано. Чудо. Ала правилата при нечистокръвните са, че няма много правила, и се надявам… – Тя разтърка очи. – Извинявай, спирам. Колкото повече говоря за това на глас, толкова повече си давам сметка, че е истинска лудост.
– Напротив, прекрасно те разбирам. Не се извинявай, задето искаш дете, нито че правиш всичко възможно, за да се сдобиеш с него. Напълно нормално е…
Бет нямаше намерение да прегърне Избраницата. Просто… в един миг лежеше, облегната на възглавниците, а в следващия я притискаше до гърдите си.
– Благодаря ти – задавено каза тя.
– Прескъпа Скрайб Върджин. – Лейла отвърна на прегръдката ѝ. – За какво?
– Имам нужда да знам, че някой друг също ме разбира. Понякога се чувствам сама.
Лейла си пое дълбоко дъх.
– Усещането ми е познато.
Бет се отдръпна.
– Но Блей и Куин са изцяло до теб във всичко това.
Избраницата поклати глава; странно изражение стегна чертите ѝ.
– Не става дума за тях.
Бет зачака другата жена да поясни, но когато това не стана, тя не настоя. Ала може би нещата не бяха чак толкова прости, колкото изглеждаха отстрани. Всеизвестно бе, че в един момент Избраницата беше влюбена в Куин, ала след това като че ли бе приела факта, че той е предопределен другиму.
Очевидно умееше да крие чувствата си по-добре, отколкото всички предполагаха.
– Знаеш ли защо толкова много го исках? – попита Лейла, когато двете отново се наместиха на възглавниците си.
– Кажи ми. Моля.
– Нуждаех се от нещо свое. Също като Куин. – Лейла я погледна. – И точно затова ти завиждам. Ти го правиш, за да постигнеш единение със своя мъж. Това е… невероятно.
Господи, какво можеше да каже в отговор? „Куин те обича по свой начин“? То бе, като да дадеш на някой с тежка фрактура аспирин за болката.
Зелените очи на Избраницата се преместиха върху екрана; изведнъж тя изглеждаше много по-стара от годините си.
Добро напомняне, помисли си Бет. Ничий живот не бе съвършен и колкото и да ѝ беше трудно, тя поне не носеше бебето на мъжа, когото обича… докато той е щастлив с друг.
– Дори не мога да си представя колко ти е тежко – чу се да казва. – Да обичаш някого, с когото не можеш да бъдеш.
Широко отворени очи се обърнаха към нейните… и Бет видя в тях отзвук от нещо, което не можеше да разчете.
– Куин е добър мъж – продължи Бет. – Разбирам защо го обичаш.
Неловък момент. А после Лейла се прокашля.
– Да. Действително. Е… Пати май не е доволна от този господин.
Страхотно, помисли си Бет. До момента бе накарала брат си да припадне, сдъвкала бе мъжа си… а сега очевидно разстройваше Лейла.
– Няма да кажа на никого – увери я, надявайки се да пооправи нещата.
– Благодаря ти – отвърна Избраницата след миг. – Ще ти бъда задължена завинаги.