Заповядвайки си да се съсредоточи, Бет установи, че Пати Стангър действително даваше на някакъв донжуан с мазна коса да се разбере. Вероятно бе нарушил някое от правилата ѝ. Или пък се беше държал като истински задник по време на срещата.
Бет опита да загледа предаването, но нещо в атмосферата в стаята не беше както трябва, сякаш с тях имаше още някой, дух или призрак, и то не като доктор Джейн. Не, в самия въздух сякаш тежеше нещо.
Когато епизодът свърши, Бет си погледна часовника, въпреки че телевизорът показваше часа.
– Мисля, че ще отида да видя как е Рот. Може би е дошло време за почивка.
– О, да, и аз съм уморена. Може да поспя.
Бет стана от леглото, събра купата и кутията и ги сложи върху подноса на Фриц. На вратата поспря и погледна назад.
Лейла се бе облегнала на възглавницата, приковала очи в телевизора, сякаш беше омагьосана от образите. Ала не можеше да заблуди Бет. Когато ставаше дума за телевизия, Избраницата обичаше да бъбри, да обсъжда всичко на екрана – дрехите на хората, как се изразяват, всяка драма, която особено я впечатлеше.
Ала в този момент тя се държеше точно като Рот – бе тук и едновременно с това я нямаше, присъстваше и в същото време бе изчезнала.
– Лек сън! – каза Бет.
Отговор не последва, нямаше да последва и сън.
Бет излезе в коридора… и спря.
Всъщност не отиваше при Рот. Точно в този миг си нямаше доверие. Настроението ѝ бе прекалено нестабилно, нагоре-надолу, напред-назад… и не бе напълно сигурна, че няма да повдигне въпроса за бебето в мига, в който останат насаме.
Не, преди да го види, тя се нуждаеше от малко стабилизиране. Така бе най-добре за нея.
И за всички останали.
9 Американска марка сладолед. – Бел. прев.
7
Асейл уби четвъртия човек миг след като пречука третия.
И Скрайб Върджин да му е на помощ, ръката го сърбеше да стори същото и с последния от тримата, пристигнали на пожар. Искаше да изстреля куршум в корема му и да го гледа как се гърчи и страда на алеята. Искаше да застане над умиращия и да вдъхне миризмата на прясна кръв и на болка. А после да рита трупа, когато всичко свърши. И може би да го подпали.
Само че Ерик беше прав. Кого щеше да разпитва тогава?
– Задръж го – нареди той, кимвайки към последния от човеците.
Братът на Ерик се подчини на драго сърце – приближи се, обви ръка около дебелия врат на мъжа и с едно рязко дръпване го преви назад.
Асейл се приближи до своята плячка, вдъхвайки голяма глътка дим, така че да я изпусне право в лицето на бодигарда.
– Нуждая се от достъп до гаража. – Той посочи пристройката, като си мислеше, че може би я държат вътре. – И ти ще ми го осигуриш – или като ми дадеш ключа, или като помощникът ми разбие вратата с главата ти.
– Нищо не знам! Шибано копеле! Да ти го начукам!
Или нещо такова. Думите бяха задавени. Ама че груб език. Разбира се, като се имаше предвид, че челото на този тип едва ли бе и два пръста широко, определено не блестеше с кой знае какъв интелект.
Лесно бе да не обръща внимание на празните му приказки.
– И така, с ключ ли ще отворим вратата на гаража, с дистанционно или с някоя част от анатомията ти?
– Нищо не знам!
Е, Асейл знаеше какво да направи по този въпрос. Завъртя пурата си и за миг се загледа в оранжевата светлинка на върха ѝ. След това пристъпи напред и доближи запаленото връхче на сантиметри от бузата на мъжа. Усмихна се.
– Добре, че помощникът ми те държи толкова здраво. Едно погрешно движение и…
Той допря горящата пура в кожата на мъжа. Пронизителен писък огласи нощта, подплашвайки някакво животинче в близките храсталаци и отеквайки в ушите на Асейл, така че те писнаха.
Той отдръпна пурата.
– Е, ще опитаме ли отново? Ключ ли искаш да използваме? Или нещо друго?
Глухият отговор бе толкова неразбираем, колкото бе ясна миризмата на изгорено месо във въздуха.
– Ако обичаш, малко повече кислород – каза Асейл на братовчед си. – За да може да говори.
Братът на Ерик охлаби хватката и отговорът на мъжа изригна от устата му.
– Дистанционно. Жабката. Мястото до шофьора.
– Помогни му да го намери, моля те.
С нежността на чук към гвоздей, братът на Ерик повлече пленника си през снега, без изобщо да го е грижа за очертанията на колата. Всъщност отстрани изглеждаше така, сякаш използва тялото му, за да провери здравината на капака и калниците.
Все пак дистанционното му беше донесено и подадено с разтреперана ръка. Разбира се, Асейл бе достатъчно разумен, за да не го натисне – знаеше за скритите клопки достатъчно, за да е наясно, че е далеч по-добре някой друг да ги задейства.