Ревът на болка, изтръгнал се от Фил, подплаши сова с размерите на десетгодишно дете от короната на едно дърво точно до Ту Тоун и той бе принуден да се хвърли на земята, ако не искаше да изгуби собствената си глава.
Ала после отново скочи на крака.
Жената се втурна да бяга с всички сили, доказвайки (сякаш вече не го бе направила със сигналната ракета!), че за разлика от Фил, изобщо не е тъпа.
– Мамка му! – Ту Тоун се хвърли след нея, следвайки звуците на трошене и късане, докато тя навлизаше все по-навътре между дърветата. Той премести фенерчето в лявата ръка и извади пистолета си.
Нещата изобщо не трябваше да се развият по този начин. Ни най-малко.
Кучката беше адски бърза и докато се препъваше след нея, Ту Тоун си даде сметка, че ще го надбяга. А последното, което би искал да направи, бе да позвъни на шефа, за да му каже: „Здрасти. Взех, че изгубих малката ти играчка“.
Като нищо той щеше да се окаже следващият, отведен в „хижата“.
Единственият му шанс беше да стреля.
Спря рязко, хлъзгайки се в снега, подпря се на една бреза, вдигна пистолета си и натисна спусъка. Изстрели отекнаха в ранното утро. Разнесе се пронизителна ругатня и шумът от тичащи стъпки спря, отстъпвайки място на шумолене, сякаш тя се гърчеше на земята.
– Страхотно, няма що! – Задъхвайки се, Ту Тоун хукна натам.
Ако раната е смъртоносна, той щеше да е прецакан почти толкова, колкото и ако беше избягала.
Лъчът на фенерчето обхождаше местността, докато се приближаваше, осветявайки дънери и клони, храсталаци, земята, покрита със сняг. А след това и нея – паднала по очи насред опадалите иглички, притиснала едното си коляно към гърдите. Само че Ту Тоун нямаше да се хване на този номер. Един господ знае какво още можеше да му сервира.
– Ставай или ще стрелям. – Той пъхна нов пълнител в пистолета. – Ставай, мамка му!
Стонове. Търкаляне по земята.
Ту Тоун дръпна спуска и в пръстта до главата ѝ се заби един куршум.
– Ставай или следващият ще бъде в черепа ти.
Жената се оттласна от земята. По черните дрехи и якето ѝ беше полепнала пръст, тъмната ѝ коса стърчеше. Ту Тоун изобщо не си даде труда да прецени доколко става за чукане според неговите критерии. Сега първият и най-важен приоритет бе да я затвори на сигурно в къщата.
– Горе ръцете – нареди той, прицелвайки се в средата на гърдите ѝ. – Тръгвай напред.
Куцаше лошо и докато вървеше зад нея, той усети мирис на кръв. Дотук беше със спринтирането.
Отне им четири пъти по-дълго време, за да се върнат при колата. Фил все още лежеше на земята и не помръдваше. От отворената му уста обаче излизаше дъх; тихите хриптящи звуци говореха, че болката е неимоверна.
Докато минаваха покрай него, Ту Тоун го погледна. Мамка му – изгаряния от трета степен по цялото лице; едното око си беше заминало окончателно. Обаче копелето вероятно щеше да оцелее. Нали така?
Страхотно, няма що. С това обаче щеше да се занимае по-късно.
Когато двамата с жената стигнаха до вратата, Ту Тоун знаеше, че трябва да си върне контрола над ситуацията. Сграбчи я за тила с едно бързо движение и я блъсна с главата напред в дебелите греди.
Жената рухна и този път бе сигурен, че скоро няма да дойде на себе си. Ала въпреки това остави тялото ѝ да потръпва известно време на земята, преди да прибере пистолета си, да допре палец в четеца на пръстови отпечатъци и да си отвори.
Щракна осветлението и като я улови под мишниците, я изтегли вътре. След това заключи вратата, издърпа я по цимента до стълбището и я свали в мазето.
На долното ниво имаше три килии, досущ като по филмите – с железни решетки, циментов под и нарове от неръждаема стомана. Тоалетните работеха – не за удобство на затворниците, а заради чувствителния нос на шефа. Прозорци нямаше.
Ту Тоун си отдъхна едва след като я затвори в първата килия и заключи вратата.
Преди да се качи на горния етаж, за да докладва в главната квартира, че обектът е заловен, да покрие форда с камуфлажен брезент и да се оправи с Фил, той влезе в съседната килия и пика поне час и половина, както му се стори. Когато си вдигна ципа и излезе от килията, погледът му се спря върху изпоцапаната стена срещу него.
Оковите, които висяха от две железни вериги, скоро отново щяха да влязат в действие.
Като се оставеха усложненията с Фил настрани, на Ту Тоун почти му беше жал за кучката.
8
По-късно същата сутрин един ъперкът се стрелна към Рот отляво и въпреки че изсвистя, докато профучаваше във въздуха, той не можа да реагира навреме – кокалчетата се стовариха право в челюстта му, така че главата му дрънна и отхвръкна настрани, а от устата му политнаха пръски кръв.