Рот стисна главата си с ръце, обля го студена пот.
– Не знаех… – чу се да казва. – Нямах представа…
– Даваш ли си сметка, че изобщо не можеше да диша?! – Беше доктор Джейн. Разбира се… тя бе в клиниката си и трябва да е чула лая или…
Ай Ем беше с нея. Рот го усещаше, въпреки че както обикновено сянката не говореше много.
– Съжалявам… Пейн… съжалявам.
Мили боже, какво беше направил? Ненавиждаше насилието над жени. Проблемът бе, че когато тренираше с Пейн, не мислеше за нея като за жена. Тя беше опонент ни повече, ни по-малко, а и той бе получил предостатъчно синини и една-две строшени кости като доказателство, че в двубоите им и двамата са еднакво безпощадни.
– Мамка му, Пейн… – Рот протегна ръце в празния въздух; все още усещаше миризмата на страха ѝ, както и онази, която придружаваше надвиснала смърт. – Пейн…
– Няма нищо – дрезгаво отвърна тя. – Честно.
Доктор Джейн заниза цял куп ругатни.
– Това е между него и мен – отсече Пейн. – Не те…
Нов пристъп на кашлица не ѝ позволи да довърши и доктор Джейн се сопна:
– Когато той едва не те удуши, определено ме засяга!
– Нямаше да ме остави да…
– Затова ли беше започнала да посиняваш?
– Не бях…
– Ръката му кърви върху тепиха. Да не искаш да ми кажеш, че не е от твоите нокти?
Пейн си пое рязко дъх.
– Това е битка, не детска игра.
Доктор Джейн понижи глас:
– Брат ти има ли представа колко далеч стига това?
Към всеобщите ругатни се присъединиха и тези на Рот, а Пейн изръмжа:
– Няма да кажеш на Вишъс…
– Посочи ми една основателна причина да не го сторя и ще си помисля. В противен случай никой няма право да ми нарежда какво мога и какво не мога да кажа на собствения ми съпруг. Нито ти, нито той…
Рот бе сигурен, че при последната дума доктор Джейн го бе изгледала свирепо.
– …и определено никога, когато става дума за безопасността на член от семейството му.
В последвалото мълчание ясно се долавяше нарастваща агресия. А после Пейн излая:
– Колко пъти си намествала костите на краля? Колко пъти си шила раните му? Миналата седмица мислеше, че съм му изкълчила рамото… и нито веднъж не сметна за необходимо да изтичаш при неговата шелан и да ѝ докладваш. Нали? Нали?
– Това е различно.
– Защото съм жена? Извинявай, имаш ли нещо против да ме гледаш в очите, когато ми излизаш с подобни двойни стандарти, доктор Джейн?
Исусе, настроението му като че ли беше заразило и тях двете. Но разбира се, именно неговите действия бяха причината за всичко това. Мамка му…
Рот разтърка лице, слушайки ги как си разменят реплики.
– Права е.
Това накара и двете да млъкнат.
– Нямаше да спра. – Изправи се на крака. – Така че ще кажа на Ви и никога вече няма да го правим.
– Да не си посмял – успя да изплюе Пейн, преди да бъде прекъсната от нов пристъп на кашлица. В мига, в който се съвзе, опита отново: – Да не си посмял да ме унижаваш така. Бия се с теб, за да поддържам собствените си умения. Ако си се възползвал от някоя слабост, вината е моя, не твоя.
– Значи, смяташ, че просто бях особено суров? – мрачно попита Рот.
– Разбира се. А и аз все още не бях дала знак, че се предавам.
– Вярваш ли и за секунда, че това би променило нещо?
Прилив на страх промени молекулите около сестрата на Ви.
– Ето защо никога вече няма да го повторим. – Той се обърна към доктор Джейн. – Ала и тя е права. Това не ти влиза в работата, така че не се бъркай.
– Как ли пък…
– Не е молба, Джейн. А заповед. Ще се видя с Ви веднага щом взема душ.
– Знаеш ли, че понякога можеш да бъдеш истински задник, Ваше Величество?
– И убиец. Не го забравяй.
Рот се отправи към вратата, без да си дава труда да хване каишката на Джордж. Когато се отклонеше от правилната посока, кучето го поправяше, като заставаше пред него и го насочваше към изхода.
– Съблекалните – изръмжа той, когато поеха по циментовия коридор.
Джордж, който познаваше или думата, или следтренировъчния ритуал, му помогна да се оправи по коридора, а лапите му тупкаха по голия под. Слава богу, че по това време тренировъчният център беше съвсем пуст. Последното, от което се нуждаеше, бе да срещне някого. Ала братята спяха и обширният подземен комплекс беше празен – залата за тренировки, стрелбището, класните стаи, плувният басейн с олимпийски размери, офисът, откъдето се ръководеше всичко, както и операционните зали и болничните стаи.
Макар че Пейн замалко щеше да бъде настанена в една от тях като пациент.