Колкото повече се приближаваше до „щаба“ на догените, толкова по-силно се обаждаше стомахът му. И нищо чудно. След като приключи с готвенето, бе отишъл да нагледа брат си, след което прекара часове в тренировъчната зала.
Където бе видял много повече от някакви си щанги.
Последното, което беше очаквал, бе да се мъчи да отскубне краля от онази жена воин. Тъкмо привършваше тренировката си, когато чу някой да крещи, и отиде да провери какво става… при което завари краля да души онази жена.
Излишно бе да се казва, че Ай Ем се бе изпълнил с новопоявил се респект към слепия вампир. В живота му като възрастен не бяха много нещата, които не бе успял да отмести. Беше сменил автомобилна гума, използвайки ръцете си като лост. Разнасял бе из кухнята контейнери със сос с размерите на перални машини. По дяволите, веднъж дори бе преместил на ръце истинска перална машина, както и сушилнята, без да му мигне окото.
А преди две години бе вдигнал цял джип от брат си. Поредният пример, че любовният живот на Трез излизаше извън контрол.
Ала онова с Рот в тренировъчния център? Изобщо не бе в състояние да го помръдне. Кралят беше като булдог, вкопчен в плячката си, а лицето му… лицето му не изразяваше абсолютно никакво чувство, нито дори гримаса на напрежение. А тялото му… убийствено силно.
Ай Ем тръсна глава, докато прекосяваше мозайката с разцъфтялото ябълково дърво.
Все едно се бе опитал да поклати скала – нищо не помръдваше, нищо не поддаваше.
Кучето обаче бе успяло да го извади от умопомрачението. Слава богу.
По принцип Ай Ем не си падаше по животни в къщата и определено не беше любител на кучетата. Те бяха прекалено големи, прекалено зависими, ръсеха косми навсякъде… не, това изобщо не беше за него. Ала сега наистина уважаваше онзи голдън там как беше…
Мммммммяуууууууу.
– Мамка му!
За вълка говорим. Черният котарак на кралицата се заусуква между краката му и Ай Ем бе принуден да затанцува като Майкъл Джексън около него, за да не го настъпи.
– По дяволите!
Животното го последва чак до кухнята, като през цялото време се увиваше около глезените му, сякаш знаеше, че Ай Ем си бе помислил нещо хубаво за кучето, и сега се опитваше да наложи превъзходството си.
Само дето котките не можеха да четат мисли.
Ай Ем спря и впери сърдит поглед в котарака.
– Какво искаш, по дяволите.
Не беше въпрос, а и той не възнамеряваше да даде на котарака какъвто и да било шанс.
Една черна лапа се вдигна от пода и…
Преди Ай Ем да разбере какво става, проклетият котарак скочи в ръцете му, завъртя се по гръб… и замърка като ферари.
– Ти майтапиш ли се?! – измърмори той. – Аз не те харесвам. Мамка му!
– Господарю, с какво мога да ви услужа?
При вида на Фриц, древния доген иконом, изникнал пред него, Ай Ем бе обзет от желание да се оттегли в щастливото си въображаемо място. За съжаление, то бе като излязло от някой филм на ужасите – навсякъде се търкаляха телесни части.
Ала това беше само фантазия, предизвикана от стрес. Още помнеше, че някога, мноооооого отдавна, имаше време, когато не се оплакваше от всичко и от всички. Честно. Това беше самата истина.
Котаракът упорито го побутваше с лапичка. По ризата.
– О, по дяволите. – Ай Ем се предаде и почеса черното коремче. – И не, не се нуждая от нищо.
Мъркането стана толкова силно, че той трябваше да се приведе към иконома.
– Какво каза?
– С радост ще ви услужа с каквото поискате.
– Да. Знам. Но за брат ми се грижа само аз. Никой друг. Ясен ли съм?
Котаракът отърка глава в гърдите на Ай Ем и се протегна, наслаждавайки се на почесването му. Господи, беше ужасно… особено когато сбръчканото лице на иконома съвсем посърна.
– Мамка му. Фриц…
– Той болен ли е?
При звука на женския глас Ай Ем затвори очи за миг. Страхотно. Нов участник в представлението.
– Добре е – отвърна, без да поглежда към Избраницата Селена.
След това ги остави да му дишат прахта и се отправи към килера с нахалния котарак в ръце…
Отлично. И как точно щеше да свали от лавиците продуктите, необходими за периода на възстановяване на брат му, когато ръцете му бяха пълни с… Как му беше името? Все тая. Проклет котарак.
Ай Ем надникна в големите доволни очи и сви устни, докато го почесваше под муцунката. Зад ухото.
– Добре, стига толкова. – Заигра се с една от лапичките. – Сега ще те пусна.