Връщайки си контрола над ситуацията, той се наведе, за да остави животното… Неизвестно как, то се вкопчи в пуловера му и увисна като вратовръзка.
– Майтапиш ли ме!
Още мъркане. Примигване на две лъскави очи насреща му. Изражение на пълно самообладание, което според Ай Ем означаваше, че ще стане както иска котаракът… и никой друг.
– Дали не бих могла да услужа с нещо? – нежно попита Селена.
Ай Ем преглътна надигналата се ругатня и погледна свирепо животното. А после – Селена. Ала освен ако не си съблечеше пуловера, котаракът оставаше с него.
– Трябват ми от онези бисквити там горе. – Избраницата се протегна и свали посоченото лакомство. – Както и от онзи тортиля чипс.
– Обикновен или с вкус на лайм?
– Обикновен. – Ай Ем се предаде и отново се зае да гали Проклетия и котаракът начаса се отпусна блажено в ръцете му. – Както и един кейк от ей тези. Освен това ще му занесем три студени кӝли, две големи бутилки изворна вода, стайна температура.
След някое от главоболията си Трез се нуждаеше от течности, глюкоза и кофеин. Логично беше. Дванайсет часа без да сложиш нищичко в уста, определено не беше добра идея. Да не говорим, когато през цялото това време се опитваш да си повърнеш червата.
Пет минути по-късно Ай Ем, Избраницата и Проклетия котарак поеха към третия етаж. Ай Ем дори успя да помогне малко, като пъхна дългите бутилки с вода под мишниците си. А пък Фриц им даде една от онези екологични торбички, в която да сложат останалото.
Исусе, безкрайно би предпочел да го прави сам.
– Той много те харесва – отбеляза Избраницата, докато се качваха по стълбите.
– Той ми е брат. Няма особен избор.
– О, не… имах предвид котарака. Бу те обожава.
– Чувството не е взаимно.
Когато стигнаха до вратата, Ай Ем най-сериозно възнамеряваше да сервира на Избраницата едно „аз ще поема оттук“… само че Проклетия все още нямаше намерение да ходи никъде.
И ето как Избраницата Селена се озова в спалнята на Трез. Което бе последното, от което ситуацията се нуждаеше.
Благодаря ти, котарако.
През зейналата врата нахлу светлина… и падна право върху Трез в мига, в който той рязко се изправи. Явно беше доловил миризмата на Избраницата.
О, за бога.
А и как така копелето не изглеждаше зле? След начина, по който беше прекарал последните часове, би трябвало да прилича на попрестоял на слънцето труп.
– Къде да оставя всичко това? – попита Селена единия или и двама им.
– Върху писалището – промърмори Ай Ем. То бе най-далечната точка от леглото…
– Остави ни – изръмжа пациентът.
Слава богу! Трез най-сетне бе получил миг на просветление. Избраницата можеше да върви да си върши работата, а той и брат му щяха да продължат с…
Ай Ем си даде сметка, че никой не помръдва. Трез обаче седеше, изпънат като струна в леглото, а Избраницата се беше заковала на място, като сърна, замръзнала насред шосето в светлината на фарове. И двамата гледаха към него.
– Какво? – А после изведнъж го озари прозрение и той присви очи срещу брат си. – Ти сериозно ли?
– Остави ни – повтори копелето.
Проклетият котарак в ръцете на Ай Ем спря да мърка, сякаш и той усещаше гадните атмосфера и вибрации, появили се в стаята. Работата обаче бе там, че с тъпотията излизане наглава няма, а Ай Ем вече нямаше желание дори да опитва.
– Бъди внимателна – каза той тихо на Избраницата и си изнесе задника оттам, вземайки със себе си и Проклетия.
Без съмнение, така беше най-добре. Искаше му се да отиде при Рот и да натопи брат си, а от това нямаше да излезе нищо хубаво.
Отиде до стълбището и се върна по стъпките си, почесвайки разсеяно котарака под брадичката. Когато отново се озова в кухнята, която сега бе пълна с прислуга, застъпила на смяна, настъпи моментът да се раздели със своята сянка.
– Фриц.
Икономът начаса остави платото със сурови зеленчуци, което приготвяше, и дотича.
– Да, господарю. Само кажете с какво мога да ви помогна.
– Вземи това. – Ай Ем отскубна котарака от себе си, издърпвайки ноктите му от пуловера си. – И прави с него каквото искаш.
Докато се отдалечаваше, му се прииска да се обърне и да се увери, че Проклетия е добре. Но защо, по дяволите, да го прави? Трябваше да отиде в ресторанта и да нагледа персонала. Обикновено наминаваше в ранния следобед, но днес, с мигрената на брат му, нищо не беше „обикновено“. Всеки път, когато брат му получеше един от пристъпите си, главоболие получаваше и Ай Ем. Ала сега, когато Трез се възстановяваше и несъмнено вече работеше върху Избраницата, беше време Ай Ем да се върне към задълженията си.