Леопарди направи още една, по-голяма крачка и удари Стийв по брадичката. Той се олюля от удара, подпря се с ръка на съседната маса и разсипа една чаша. Обърна се да се извини на двойката, която седеше на масата. Леопарди бързо подскочи напред и го удари зад ухото.
Докъри влезе в бара, раздели двама келнери като бананови обелки и закрачи напред, показал всичките си зъби, Стийв леко се олюля и се отмести настрани. Обърна се и дрезгаво каза:
— Почакай малко, глупако… това не е всичко… има и…
Леопарди бързо пристъпи и фрасна с юмрук Стийв по устата. Потече струйка кръв, пропълзя към ъгълчето на устата и заблестя върху брадичката му. Червенокосото момиче посегна към чантичката си, пребледняло от гняв, и понечи да излезе иззад масата.
Леопарди рязко се извърна и се отдалечи. Докъри протегна ръка да го спре. Краля го избута, продължи напред и напусна бара.
Високото червенокосо момиче сложи чантата си на масата и изтърва кърпичката си на пода. Погледна Стийв спокойно и го заговори не по-малко спокойно:
— Избърши кръвта от брадичката си, преди да е капнала на ризата ти.
Имаше мек, гърлен, дрезгав глас, който вълнуваше. Докъри приближи със сурово изражение, хвана Стийв за ръката и го дръпна.
— Хей, ти? Хайде, тръгвай!
Стийв стоеше съвършено неподвижен, вкопал крака в пода, без да сваля очи от момичето. Попи устата си с кърпичка. Почти се усмихна. Докъри не можа да го помръдне и сантиметър. Пусна ръката му и махна на двамата сервитьори, които заеха позиция зад Стийв, но не го докоснаха.
Той внимателно опипа устната си и погледна кръвта върху кърпичката. Обърна се към хората на масичката отзад и рече:
— Ужасно съжалявам. Изгубих равновесие.
Момичето, чиято чаша беше разсипал, попиваше роклята си с малка салфетка с ресни по краищата. Усмихна се и отвърна:
— Вината не беше ваша.
Неочаквано двамата сервитьори сграбчиха ръцете на Стийв изотзад. Докъри поклати глава и те отново го пуснаха. После попита сурово:
— Ти ли го удари?
— Не.
— Каза ли нещо, което да го накара да те удари?
— Не.
Момичето от ъгловата маса се наведе да вдигне падналата си кърпичка. Това й отне доста време. Най-после я взе и пак се пъхна в ъгъла зад масата. Обади се хладно:
— Вярно е, Бил. Беше просто поредният пример за милото отношение на Краля към неговата публика.
— Хм! — изсумтя Докъри и завъртя глава върху дебелия си як врат. После се ухили и отново изгледа Стийв, който мрачно рече:
— Той ми нанесе три много силни удара, като единият беше в гръб. Не му ги върнах. Ти ми изглеждаш здравеняк. Опитай се да го направиш.
Докъри го измери с поглед и каза безизразно:
— Печелиш. Не бих могъл… Изчезвайте! — обърна се рязко към сервитьорите. Те се отдалечиха. Той помириса карамфила си и тихо рече: — Тук не си падаме по скандалите.
Още веднъж се усмихна на момичето и се отдалечи, като разменяше по някоя и друга дума с посетителите от масите. После излезе през вратата.
Стийв попи устната си, прибра кърпичката в джоба и заоглежда пода.
Червенокосата спокойно се обади:
— Струва ми се, че онова, което търсите, е у мен — в кърпичката ми. Няма ли да седнете?
В гласа й имаше нещо познато, сякаш го бе чувал и преди.
Той седна срещу нея, на стола на Леопарди. Червенокосата рече:
— Аз черпя. Бях с него.
— Кола с малко битер — каза Стийв на сервитьора.
— За госпожицата? — попита той.
— Бренди със сода. И по-малко бренди, моля.
Сервитьорът кимна и се отдалечи. Момичето повтори развеселено:
— Кола с малко битер. Ето това му харесвам на Холивуд. Срещаш толкова много откачалки.
Стийв се взря в очите й и тихо каза:
— Рядко пия. Аз съм от ония, дето излизат да ударят по една бира и се събуждат в Сингапур с брада до кръста.
— Не го вярвам. Отдавна ли познавате Краля?
— Запознахме се снощи. Не си допаднахме.
— Май забелязах нещо подобно.
Тя се разсмя. И смехът й беше богат и гърлен.
— Дайте ми онова листче, госпожице.
— О, още един нетърпеливец. Имаме много време.
Ръката с ръкавицата здраво стискаше кърпичката със смачканото жълто листче. Средният пръст на дясната й ръка си играеше с веждата.
— Май не сте кинаджия, а?
— Само това липсваше!
— Аз също. Прекалено съм висока. Красивите мъже трябва да носят токчета, за да ме притискат до гърдите си.
Сервитьорът постави чашите пред тях, направи изискан жест със салфетката във въздуха и се отдалечи.