Стийв повтори тихо и упорито:
— Дайте ми листчето, госпожице.
— Не ми харесва това „госпожице“. Сякаш говоря с ченге.
— Не ви знам името.
— И аз не знам вашето. Къде се запознахте с Леопарди?
Стийв въздъхна. Сега малкият испански оркестър свиреше меланхолична мелодия, в която доминираше приглушеното потракване на кастанетите. Той се заслуша, навел глава на една страна. После каза:
— Струна „ми“ е с половин тон по-ниска. Много хитър ефект.
Момичето го изгледа с нов интерес.
— Никога нямаше да забележа — каза. — А минавам за доста добра певица. Не отговорихте на въпроса ми.
Стийв бавно започна да обяснява:
— Снощи бях нощно ченге в хотел „Карлтън“. Наричаха ме нощен администратор, но си бях най-обикновено хотелско ченге. Леопарди отседна при нас и вдигна страшна олелия. Аз го изхвърлих, за което ме уволниха.
— Аха — каза момичето. — Започвам да схващам. Той е бил Краля, а вие непреклонното хотелско ченге.
— Нещо такова. Сега ще бъдете ли така любезна…
— Все още не сте ми казали името си.
Той извади от портфейла си една от чисто новите визитки и й я подаде през масата. После отпи от чашата си, докато тя я четеше.
— Хубаво име — провлечено заговори момичето. — Но адресът е кофти. И „Частен детектив“ звучи зле. Трябва да бъде „Детективски услуги“, много дребно, в долния ляв ъгъл.
— Ще са достатъчно дребни — усмихна се Стийв. — Сега ще бъдете ли така любезна…
Тя неочаквано се пресегна през масата и пусна смачканото листче в дланта му.
— Естествено, не съм го прочела и, естествено, много ми се иска. Надявам се, ще ми окажеш това доверие… — Погледна визитката отново и добави: — Стийв. Да, и кантората ти би трябвало да се помещава в старинна или много модернистична сграда на Сънсест Булевард. Апартамент номер еди-кой си.
И дрехите ти трябва да са особено шик. Наистина много шик, Стийв. За да бъдеш незабележим в този град, трябва да си едно крещящо нищо.
Той й се усмихна. В дълбоките му черни очи проблясваха искрици. Тя прибра визитката му в чантата си, подръпна лисицата и изпи половината от питието си.
— Трябва да тръгвам.
Махна на сервитьора за сметката. Той се отдалечи, а тя стана.
— Седни — рязко каза Стийв.
Момичето го изгледа озадачено. После седна отново и се облегна на стената, като все още го гледаше. Стийв се наведе напред и попита:
— А ти колко добре познаваш Леопарди?
— Срещали сме се и сме се разделяли в продължение на много години. Ако това изобщо ти влиза в работата. Не се дръж властно с мен, за бога. Ненавиждам властните мъже. Веднъж пях с него, но не беше задълго. Не можеш само да пееш за Леопарди — ако ти е ясно какво искам да кажа.
— Пиеше заедно с него.
Тя леко кимна и вдигна рамене.
— Утре вечер той започва гастролите си тук. Опитваше се да ме убеди отново да пея за него. Казах не, но може да ми се наложи да приема, поне за една-две седмици. Собственикът на „Шалот“ притежава и договора ми, и радиостанцията, за която често работя.
— Джъмбо Уолтърс — каза Стийв. — Твърдят, че бил непреклонен, но справедлив. Никога не съм го срещал, но бих желал. В крайна сметка и аз трябва да си изкарвам хляба. Ето — Той се пресегна през масата и пусна смачканото листче в ръката й. — Името ти беше…
— Долорес Чиоза.
Стийв бавно го повтори.
— Харесва ми. И пеенето ти ми харесва. Много съм те слушал. Не прекаляваш с една и съща песен, както правят повечето звезди.
Очите му блестяха.
Момичето разтвори на масата бележката и я прочете бавно, без да променя изражението си. После тихо попита:
— Кой я е скъсал?
— Леопарди, предполагам. Снощи парченцата бяха в кошчето му за боклук. Сглобих ги, след като си замина. Този човек има нерви като въжета. Може би получава бележки толкова често, че вече не му прави впечатление.
— Или го е приел като шега.
Тя многозначително го погледна през масата, после сгъна листчето и му го върна.
— Може би, но ако е такъв, за какъвто минава… някоя от бележките ще се окаже истинска и онзи, който стои зад нея, надали само ще го изръси.
Долорес Чиоза каза:
— Той е такъв, за какъвто минава.
— Тогава за една жена не би било трудно да се докопа до него, нали така? Жена с пистолет?
Тя продължаваше да го гледа втренчено.
— Не. Ако питаш мен, всеки би й помогнал на драго сърце. На твое място просто щях да забравя тази история. Ако се нуждае от охрана, Уолтърс може да му осигури повече и от полицията. Ако ли не… кой го е еня? Мен не. Дяволски сигурна съм, че не.
— И вие не сте особено мекушава, госпожице Чиоза — за някои неща.