Той се изправи с рязък отскок, после застана напълно неподвижен, загледан в нея. Прокара език по устните си и след доста време успя с негова помощ да оформи няколко думи.
— Да идем да го видим — каза приглушено.
6
Стаята беше в задната част на къщата, отляво. Момичето извади ключ от джоба си и отключи вратата. Върху масичка светеше нощна лампа и венецианските щори бяха спуснати. Стийв мина покрай нея безшумно, като котка.
Леопарди лежеше в средата на леглото — голям, загладен, безмълвен мъж, восъчен и неестествен в смъртта. Дори мустаците му изглеждаха фалшиви. Полуотворените му очи, безжизнени като стъклени топчета, сякаш никога не бяха виждали. Лежеше по гръб върху чаршафа, а завивките бяха избутани в края на леглото. Беше облечен в жълта копринена пижама с шал яка. Горнището не се закопчаваше отпред, а се нахлузваше през главата. Дрехата бе свободна и тънка. На гърдите бе потъмняла от кръвта, просмукала се в коприната като в попивателна. Върху оголената му кафява шия също имаше малко кръв.
Стийв го гледа известно време, след което беззвучно каза:
— Кралят в жълто. Някога четох книга с такова заглавие. Харесваше жълтото. Нали снощи прибрах част от багажа му. Но не го носеше в душата си. Малодушието му беше чуждо. Макар че типове като него обикновено са страхливци. Или може би греша?
Момичето отиде в ъгъла, седна на ниско столче и се вторачи в пода. Спалнята беше хубава — толкова модернистична, колкото дневната бе традиционна. На пода имаше плюшен килим в млечнокафяв цвят, мебели от инкрустирано дърво в строги геометрични фигури и екстравагантна тоалетка, чийто горен плот беше огледало, а нишата за краката и чекмеджетата напомняха за бюро. Огледалото бе с формата на кутия, а над него имаше полуцилиндрична лампа от матирано стъкло. В ъгъла стоеше стъклена масичка с кристална хрътка отгоре и лампа с най-дълбокия цилиндричен абажур, който Стийв беше виждал.
Той спря да разглежда всичко това и отново премести поглед към Леопарди. Повдигна леко пижамата му и заоглежда раната. Беше точно над сърцето и кожата наоколо бе обгорена и зацапана. Нямаше много кръв. Беше умрял за част от секундата.
В ръката му, просната върху втората възглавница на леглото, се гушеше малък автоматичен маузер.
— Артистично — отбеляза Стийв и посочи. — Да, хубав детайл. Типична рана от упор. Дори си е повдигнал пижамата нагоре. Чувал съм, че го правят. Пистолетът е маузер 763. Сигурна ли си, че е твоят?
— Да. — Тя продължаваше да гледа в пода. — Държах го в бюрото в дневната — празен, но имаше патрони. Нямам понятие защо. Някой ми го беше подарил. Дори не знам как се зарежда.
Стийв се усмихна. Тя внезапно вдигна поглед, видя го, че се усмихва, и потрепери.
— Мисля, че никой няма да ми повярва — каза. — Предполагам, време е да извикаме полицията.
Стийв кимна разсеяно, пъхна цигара в устата си и я запремята между устните — все още подути след удара на Леопарди. Драсна клечка в нокътя си, издуха тънка струйка дим и тихо рече:
— Никакви ченгета. Още не. Просто ми разкажи.
— Пея в радиостанция K.F.Q.C. — три вечери в седмицата в четвъртчасовата програма за автомобилисти. Тази вечер бе едната. С Агата се прибрахме… някъде към десет и половина. На вратата си спомних, че нямам газирана вода, и я изпратих до магазина на три преки оттук. Влязох сама. В къщата се разнасяше някаква странна миризма. Нямам представа на какво. Сякаш няколко мъже са били вътре. Отворих спалнята, а той лежеше точно както сега. Видях пистолета, заключих вратата и после разбрах, че с мен е свършено. Не знаех какво да правя. Дори полицията да се увери, че нямам нищо общо, където и да отида отсега нататък…
Стийв рязко я прекъсна:
— Той е влязъл тук… как?
— Не знам.
— Продължавай.
— Заключих вратата. После се съблякох… с това нещо върху леглото… и влязох в банята да взема душ и да си събера мозъка, ако все още имах такъв. После излязох от спалнята, заключих я и взех ключа. Агата се върна, но мисля, че не ме видя. Както и да е, след душа малко се посвестих. После пих едно уиски и накрая дойдох тук и ти се обадих.
Тя замълча, наплюнчи крайчето на пръста си и заоправя лявата си вежда.
— Това е всичко, Стийв. Абсолютно всичко.
— Домашните прислужници могат да бъдат доста любопитни, а тази Агата повече от обичайното… или не съм прав?
Той отиде при вратата и огледа ключалката.
— Обзалагам се, че в къщата има поне три-четири ключа, които стават.
Приближи се до прозорците, провери дръжките и огледа щорите през стъклото. Нехайно попита през рамо: