Стийв тихо каза:
— Гледай сега. Мама често го правеше.
Допря пръст до устните си, наведе се и докосна нейните устни на същото място със същия пръст. После се усмихна и рече:
— Ще отидем до Уолтърс — или по-скоро ти ще отидеш. Той ще си избере ченгетата, а тези, които ще избере, няма да се понесат в нощта с репортери в скута. Ще се промъкнат тихо, както го изисква случаят. Уолтърс може да уреди тези неща. Нали точно на това се е разчитало. Аз пък ще отида да намеря Агата, защото искам описание на човека, на когото е продала ключа… и го искам бързо. Между другото, дължиш ми двайсетачка за повикването.
Не оставяй фактът да се изплъзне от съзнанието ти.
Долорес се изправи и се усмихна.
— Ти наистина си голяма работа — рече. — Защо си толкова сигурен, че е бил убит?
— Не е облечен в собствената си пижама. Неговата е с инициалите му. Нали аз му събирах дрехите снощи, преди да го изхвърля от „Карлтън“. Хайде, обличай се, ангелче, и ми дай адреса на Агата.
Къщата беше малка и се намираше на Брайтън Авеню, близо до Джеферсън, в квартал, застроен с подобни къщи, старомодни, с предни веранди. Към тази водеше тясна бетонна пътечка, която луната правеше да изглежда по-бяла, отколкото бе в действителност.
Стийв изкачи стъпалата и погледна големия фасаден прозорец, през който се процеждаше светлина. Почука. Някой затътри крака, жена отвори вратата и го изгледа през мрежата за комари. Беше тантуреста, възрастна, с къдрава побеляла коса. Тялото й изглеждаше безформено в халата, а краката й влачеха големи чехли. В люлеещ се стол до масата седеше мъж с лъщяща плешива глава и млечно-бели очи. Държеше ръцете си в скута и безцелно кълчеше пръсти. Изобщо не погледна към вратата.
Стийв каза:
— Идвам от госпожица Чиоза. Вие ли сте майката на Агата?
Жената отвърна безизразно:
— Ами да. Тя не си е вкъщи, господине.
Мъжът в стола измъкна отнякъде кърпичка и се изсекна. Сетне мрачно се изхили.
— Госпожица Чиоза не се чувства много добре тази вечер. Надява се Агата да се върне, за да остане при нея през нощта.
Мъжът с млечнобелите очи пак рязко се изкикоти.
Жената каза:
— Не знам къде е. Не се прибира у дома. С татко я чакаме да си дойде, но тя хойка, докато се поболеем.
Старецът грубо се намеси с дрезгав глас:
— Ще се мотае навън, докато ченгетата най-после я докопат.
— Татко е полусляп — каза жената. — Затова е малко зъл. Няма ли да влезете?
Стийв поклати глава и запремята шапката из ръцете си като срамежлив селски ерген на вечеринка.
— Трябва да я намеря — повтори той. — Къде би могла да отиде?
— Да смуче алкохол с разни хаймани — изграчи таткото. — С тесни гащи и копринени шалчета на вратовете вместо вратовръзки. Ако виждах, щях да я нажуля с каиша до припадък.
Той стисна ръкохватките на стола и мускулите изхвръкнаха на възли под кожата на ръцете му. После се разплака. Сълзите рукнаха от млечнобелите му очи и потекоха по наболата му бяла брада. Жената отиде при него, взе кърпичката от ръката му и избърса лицето му. После се изсекна в нея и се върна при вратата.
— Може да е навсякъде — каза тя на Стийв. — Това е голям град, господине. Не знам какво да ви кажа.
Стийв се обади унило:
— Ще се върна. Ако се прибере, бихте ли й предали? Кой е телефонният ви номер?
— Кой ни е телефонният номер, татко? — провикна се жената през рамо.
— Няма да кажа — изпръхтя той.
— Спомних си — рече жената. — Две, четири, пет, четири. Обадете се, когато и да е. С татко няма какво да правим.
Стийв и благодари и се върна по бялата пътечка до улицата, а оттам — половин пряка по-надолу, където беше оставил колата си. Разсеяно се огледа наоколо и понечи да се качи, но изведнъж се закова на място и стисна здраво вратата с ръка. После я пусна, направи три крачки встрани и се загледа към отсрещната постройка.
Всички къщи си приличаха като една, но на предния прозорец на тази срещу него имаше надпис „Дава се под наем“ и адрес на агенция за недвижими имоти, забучен на табелка върху малката зелена площ пред входа. Самата къща изглеждаше запусната и съвършено празна, но в алейката беше паркиран черен двуместен автомобил.
Стийв си промърмори под носа:
— Предчувствие. Провери го, Стиви.
Той прекоси почти на пръсти широката улица, без нито за миг да сваля ръката си от твърдия метал на пистолета в джоба, спря зад колата и се заослушва. После безшумно се премести от лявата й страна, хвърли поглед назад, към улицата, след което надникна в отворения преден прозорец.