— И какво от това? — попита Килън. — Изиграли са ни с осем долара. Е, случва се и в по-добри хотели.
Очите му отново бяха станали сънливи.
— Милър би могъл да го направи — каза Стийв. — По дяволите! Тъпо е. Милър не е такъв човек. Да си рискува службата за няколко долара. Пфу! Никога не е бил лаком за пари.
Килън се обади:
— Хайде, ченге. Изплюй най-сетне камъчето.
— Едно от момичетата в осемстотин и единайсета имаше пистолет. Вчера Леопарди е получил заплашително писмо — не знам нито къде, нито как. Само че то изобщо не го е развълнувало. Беше го скъсал. Така разбрах за него. Събрах парченцата от кошчето му за боклук. Предполагам, свитата му вече е напуснала хотела.
— Разбира се. Отидоха в „Нормандия“.
— Обади се в „Нормандия“ и поискай да те свържат с Леопарди. Ако е там, все още кърка. Вероятно с тайфа.
— Защо? — предпазливо попита Килън.
— Защото си свестен тип. Ако Леопарди отговори, просто затвори. — Стийв замълча и силно защипа брадичката си. — Ако е излязъл, опитай се да разбереш къде.
Килън се изправи, продължително и внимателно изгледа Стийв и влезе зад стъклената преграда. Стийв стоеше неподвижен и слушаше. Едната му ръка бе стисната в юмрук, другата безшумно потропваше по мраморния плот.
След около три минути Килън се върна, облакъти се пак и каза:
— Няма го. В апартамента му се вихри купон — този път са му дали голям — и данданията е страхотна. Говорих с някакъв тип, който беше що-годе трезвен. Та той каза, че към десет часа някой се обадил на Леопарди — било момиче. Излязъл доста напудрен, по думите на онзи, и намеквал за някакво страшно сочно маце. Това е всичко, което успя да ми каже онзи пияндурник.
— Ти си мъжко момче — рече Стийв — и не мога да не ти кажа останалото. Харесваше ми да работя тук. Пък и не бях кой знае колко зает.
Той се насочи към изхода. Килън го изчака да хване медната дръжка на вратата, преди да го повика обратно. Стийв се обърна и бавно се върна на рецепцията.
Килън каза:
— Чух, че Леопарди стрелял по теб. Мисля, че тогава този факт е останал незабелязан. Поне тук долу не беше отразен. Струва ми се, че Питърс не го е осъзнал напълно, докато не е видял пръснатото огледало в осемстотин и петнайсета. Ако имаш желание да се върнеш, Стийв…
Стив поклати глава.
— Благодаря ти за жеста.
— А като чух за изстрела — добави Килън, — си спомних нещо. Преди две години едно момиче се застреля в осемстотин и петнайсета.
Стийв изправи гръбнака си така рязко, че почти подскочи.
— Какво момиче?
Килън го изгледа изненадан.
— Не знам. Не си спомням истинското й име. Момиче, подритвано толкова дълго, че не издържало и пожелало да умре в чисто легло… самичко.
Стийв се пресегна и сграбчи Килън за ръката.
— Хотелските архиви — изграчи той. — Изрезки, всичко, каквото са писали във вестниците, ще го има там. Искам да видя изрезките.
Килън дълго не свали поглед от лицето му. После рече:
— Не знам какви ги вършиш, момче, но си играеш с огъня. Това мога да ти кажа. А иначе аз и без това цяла нощ се чудя какво да правя.
Той се пресегна и натисна звънеца. Вратата на стаичката до асансьора се отбори и нощният портиер се появи във фоайето. Усмихна се и кимна на Стийв.
— Застани на рецепцията, Карл — каза Килън. — За известно време ще съм в кабинета на господин Питърс.
После отиде до касата и извади връзка ключове.
8
Хижата бе построена на висок планински скат, гъсто обрасъл с борови, дъбови и кедрови гори. Беше солидна, с каменен комин, цялата обшита с дъски и здраво вкопана в скалата. На дневна светлина покривът беше зелен, стените — тъмночервеникаво-кафяви, а рамките на прозорците и завесите — червени. На невероятно ярката октомврийска луна тя се открояваше ясно до последния детайл, с изключение на цветовете.
С нея свършваше пътят и поне на четвърт миля околовръст нямаше нито една друга сграда. В пет часа сутринта Стийв излезе от последния завой с изгасени фарове. Спря колата веднага щом се убеди, че това е хижата, която търсеше, слезе и безшумно тръгна по банкета на чакълестия път, по килим от диви иглики.
На нивото на пътя имаше груб гараж от чамови дъски, от който пътечка водеше до верандата на къщата. Гаражът бе отключен. Стийв внимателно отвори вратата, пипнешком обиколи тъмното туловище на някаква кола и опипа капака на радиатора. Още беше топъл. Стийв извади от джоба си фенерче и плъзна лъча му по колата. Сива, прашна, нивото на бензина много ниско. Изгаси фенерчето, внимателно затвори вратата на гаража и отново пъхна на място дървото, което служеше за подпора. После изкачи пътечката до хижата.