Милър облиза пресъхналите си устни и тихо каза:
— Няма защо да бързаме, Стийв. Изобщо няма за какво да бързаме. Ние си свършихме работата. Може би не по най-добрия начин, може би не по най-изискания, но пък и работата не беше изискана. А Леопарди беше един от най-гадните мръсници. Ние обичахме сестричката си, а той я превърна в пачавра. Тя беше наивно хлапе, което се влюби в този бляскав никаквец, а той я захвърли заради червенокоса красавица от неговия бранш. Той я стъпка, захвърли и разби сърцето й… и тя се самоуби.
— Така — дрезгаво рече Стийв. — А къде бяхте вие през цялото това време? Ноктите ли си пилихте?
— Нямаше ни, когато се е случило. Необходими ни бяха години, за да разберем всичко.
— И решихте, че това оправдава убийството на четирима души, така ли? — не се сдържа Стийв. — А що се отнася до Долорес Чиоза, тя не би си изтрила и обувките в Леопарди — както тогава, така и сега. Но вие трябваше да забъркате и нея в гнусното си дребнаво отмъщение. Повдига ми се от теб, Джордж. Кажи на твоя як батко да задвижва по-скоро убийствения си купон. Мъжището се ухили и рече:
— Дрънка глупости, Джордж. Виж дали има патлак. И не заставай зад или пред него. Това желязо пробива всичко по пътя си.
Стийв не сваляше очи от 45-калибровия колт. Лицето му се бе вкаменило като бял гранит. Върху устните му играеше тънка, студена усмивчица, очите му бяха черни и хладни. Милър тихо пристъпи в козинявите си пантофи. Заобиколи масата, приближи се отстрани до Стийв, пресегна се и потупа джобовете му. Отстъпи крачка назад и посочи:
— Ето тук.
Стийв тихо каза:
— Сигурно не съм бил с всичкия си. Можех да те пипна още тогава, Джордж.
— Отстрани се от него — излая Гъф Толи, прекоси тежко стаята и ръгна грамадния колт в корема на Стийв.
Посегна с лявата си ръка и извади пистолета му от горния джоб на сакото. Очите му зорко следяха неговите. Пресегна се назад и подаде оръжието.
— Вземи го, Джордж.
Милър го взе, заобиколи масата и застана в най-отдалечения й край. Гъф Толи също отстъпи назад.
— С теб е свършено, умнико. Това трябва да ти е ясно. Има само два изхода от тези чукари, а на нас ни трябва време. Може пък на никого да не си казал, нали така?
Стийв стърчеше като скала, с пребледняло лице и крива усмивчица в ъгълчето на устата. Бе се вторачил в огромния пистолет и погледът му беше леко учуден.
Милър се обади:
— Това ли е единственият начин, Гъф?
Сега гласът му по-скоро грачеше, без интонация, без обичайната приятна дрезгавост.
Стийв леко извърна глава и погледна към Милър.
— Разбира се, че е единственият, Джордж. В края на краищата вие сте просто двама евтини криминални престъпници. Двама садисти с мръсни съзнания, които си играят на отмъстители за поруганата девственост на сестричката си. Законът на джунглата. А всъщност в момента вие вече сте мъртво месо — студено изгнило месо.
Гъф Толи се изсмя и дръпна предпазителя с палец.
— Кажи си молитвата, момче — каза подигравателно той.
— Кое те кара да мислиш, че ще ме пречукаш с това нещо? — попита Стийв мрачно — В него няма патрони, удушвачо. По-добре опитай да се справиш с мен като с жените — с голи ръце.
Очите на мъжагата се стрелнаха надолу замъглени. Сетне се изсмя гръмогласно.
— Леле, натрупал се е един пръст прах по това желязо — рече, кикотейки се. — Гледай!
Насочи огромния пистолет към пода и натисна спусъка. Ударникът изщрака на сухо — на празно. Лицето на исполина се сгърчи.
Един миг никой не помръдна. После Гъф бавно се извъртя на пети и погледна брат си. Каза почти нежно:
— Ти ли, Джордж?
Милър облиза устни и преглътна. Наложи му се да ги раздвижи малко, за да успее да проговори:
— Аз, Гъф. Стоях до прозореца, когато Стийв слезе от колата си долу на пътя. Видях го да влиза в гаража. Знаех, че колата още е топла. Достатъчно народ убихме, Гъф. Твърде много. Затова извадих патроните от пистолета ти.
Палецът на Милър вдигна предпазителя на пистолета на Стийв. Очите на Гъф се оцъклиха. Той гледаше късото дуло като омагьосан. После се метна яростно напред и замахна с празния колт. Милър се стегна, застана неподвижно и смотолеви неясно, като старец:
— Сбогом, Гъф.
Пистолетът подскочи три пъти в малката му стегната ръка. От дулото лениво се изви пушек. Един обгорял пън тупна в огнището.
Гъф Толи се усмихна озадачено, наведе се и се вкамени. Пистолетът изтрополи в краката му. Той сграбчи корема си с огромните, тежки ръце и бавно, прегракнало каза:
— Няма нищо, братле. Няма нищо. Май такова… Май…