— Какво правиш?
— Правя си легло.
— На това канапенце?
— Спал съм и на по-малко.
— Стига глупости. В леглото има място за четирима. Че и за повече.
Твърде уморен бях, за да се правя на благородник или да споря. Върнах одеялата и тъкмо се канех да смъкна ботушите си, когато усетих колко ужасно съм мръсен. Излязох отново навън.
— Сега пък какво?
— Срам ме е от себе си — намерих кърпа, взех сапуна и отворих капака за палубата.
— Ти си луд!
— Сигурно. Но поне ще съм чист луд.
— Приятно къпане.
Излязох навън, смъкнах ботушите и потръпнах от гадната миризма. Съблякох се. Наплисках се с речна вода, насапунисах се, изплакнах се, после още веднъж със сапуна, насилих се и да измия грижливо косата си. Беше ужасно разчорлена и забелязах, че ми е окапала още. Бях ужасно уморен, но и прекалено премръзнал, за да спра, затова опрах и долните си дрехи. Слязох по стъпалата, избърсах се и окачих мокрите дрехи да съхнат.
Вдигнах стълбата и като видях топлото легло пред мен и завитата купчинка в него, която трябваше да е Кимея, залитнах към чаршафите и светът свърши.
Събудих се без болки и болежки и с чувството, че светът е великолепен. Помислих разсеяно колко ли време съм спал, дръпнах перденцето на малкия осмоъгълен люк, надникнах и видях навън сив ден, с вятъра, понесъл мъгливия дъжд също като снощи, когато рухнах в леглото.
Бях сам в отсека. Огледах за кърпа, с която да прикрия голотиите си, и намерих дрехите си, грижливо сгънати в другия край на леглото. Бяха съвсем сухи и миришеха на теменуги. Облякох се, без чорапите и ботушите, и излязох в главната каюта. Кимея се беше свила на канапенцето — четеше книга, която сигурно бе намерила по рафтовете. Късо подрязаната й коса блестеше тъмна и лъскава, дори ми замириса на парфюм.
— Добро утро — каза тя. — Мислех, че си умрял.
— Бях — озъбих й се. — Но една магьосница ме върна от Колелото. Колко съм спал?
— Ами, аз се събудих някъде посред нощ, после заспах отново. Пак се събудих, малко след съмване, видях, че бурята е много силна, за да продължим, и пак си легнах. Станах преди час и направих още супа. Остана малко и за теб в онова котле.
— Само супа ли има в тая лодка?
— Не… но не съм много добра готвачка, а всички други храни като че ли искат много работа.
— Радвам се да чуя, че и ти имаш недостатъци. Предполагам, че дрехите ми са изсъхнали с магия?
— При такова време нямаше с какво друго — огледа каютата. — Когато бях дете, беше чудесно да се возим на лодка. Май съм забравила колко студено и влажно е всъщност.
— Защо не изсушиш кабината с някой вариант на магията с дрехите?
— О, да му се… Каква съм глупачка! Изобщо не се сетих.
— Е, това са слабостите на младостта. Глупостта властва. Добре де, докато го правиш, ще изляза да се окъпя.
— Богове! Не прекаляваш ли?
— Не. Глупаците да си стоят мръсни и вмирисани — награбих сапуна и смъкнах стълбата. — И не надничай. Срамежлив съм.
— Ха! Между другото, вече се измих и се направих на красива, докато ти се правеше на хъркащ звяр.
Зарови в торбата си за разните си билки, а аз излязох на палубата. Бях по-буден и сух от снощи и ми беше още по-студено, но се стегнах, съблякох се и скочих през борда в ледената сива вода. Излязох на повърхността и видях една глава да наднича през парапета.
— Давиш ли се?
— Не. Замръзвам. Прибирай се вътре.
Измих се два пъти и и последната мръсотия, натрупана през кампанията, се махна. Качих се на палубата, избърсах се и се облякох, и огледах замислено реката. Имаше близо половин левга от бряг до бряг, с малки островчета, осеяли вълнистата водна повърхност. Вятърът се бе усилил и клонаците, които ни криеха, плющяха и скърцаха. Потръпнах и слязох долу.
В каютата беше затоплено и вече не толкова влажно. В дъното ароматно димяха два малки мангала.
— Имало полза и от магьосничките — изсумтях и зарових из продуктите в килера.
След около час бях подредил на масичката ориз с люти подправки, сушена риба, разни бланширани зеленчуци, малко тесто, опечено във фурната, което снизходително нарекох „хляб“, разни подправки и желета. Кимнах на Кимея.
— Закуската ви, милейди.
Ядохме с апетит, без да говорим много. Кимея се оказа лесна спътничка. Не се чувствах длъжен да я забавлявам с приказки, ако ми се мълчи, а и тя явно изпитваше същото. Привършихме, намерих една мрежеста торба, оплакнах мръсните съдове в реката, подсуших ги и ги прибрах.