Не го забелязвахме, сплетени, изгубени един в друг.
Беше някъде на разсъмване. Лежахме един до друг, с изпотени от любов тела.
— Дано не се наложи да държа руля утре… или днес — каза тя. — Мъничко ще ме боли — седалката е много твърда.
— И аз се чувствам малко втвърден.
— Стига си се перчил, ами ми остави няколко минути да се посъвзема — целуна ме. — Много добър любовник си, знаеш ли.
— Ти ме правиш добър — отвърнах искрено. Въображението и страстта й не отстъпваха на моите, понякога дори ги надминаваха.
— Сърдиш ли се?
— За какво?
— Че не си ми първият.
— Защо в името на Джаен трябва да ме интересуват такива неща?
— Чувала съм, че мъжете се притесняват, когато не са първите, особено с още млада жена.
— Разбира се, че не ме притеснява. Тебе притеснява ли те, че бях девственик, преди да легна с теб?
— Ако имах сила, щях да те изритам в топките. Но по-добре ме вдигни. Искам да ме изчукаш права.
— Да, о, магьоснице. Какво ужасно наказание!
Спахме почти през целия ден, събудихме се, окъпахме се, върнахме се в леглото, любихме се още няколко пъти и отново заспахме.
Когато се събудихме, бурята вече бе отминала и реката течеше спокойна и хладна, а земята наоколо бе пуста, само от разрушения град на юг прииждаха валма дим.
Кимея обърна лодката по течението и се оставихме Латейн да ни понесе на север към Кальо.
Бреговете бяха кални и пусти. Виждахме скитащи банди майсирски войници, вече дезертьори — едва ли щяха да се върнат в подразделенията си, в опасния и тежък поход назад през прохода Сулем и Кайт. Унищожаването на тези разбойници щеше да е поредното бреме за онзи, който спечелеше тази вече гражданска война — втората за едно поколение. Бях решен да се окажа победителят и се чудех кой ще управлява, след като успея да унищожа Тенедос. Определено не му завиждах… или на тях, защото можеше да се окаже поредният Съвет. Макар че не можех да си представя кои ще са.
Денят беше безветрен и тих и Кимея ме учеше да кормувам. Заранта бяхме видели две малки рибарски лодки — реката не беше съвсем безлюдна. Вече излизахме от пустите земи и приближавахме калийската граница.
Умувахме колко време ще е нужно, за да стигне вестта за смъртта на Байран и оттеглянето на майсирците до Никиас и Тенедос, който според нас все още трябваше да е в зимния си лагер над делтата на Латейн. Хелиографите, с които толкова се гордеехме, бяха разрушени през последните няколко бурни години.
Дирята зад руля описваше палав зигзаг по гладката повърхност под оловносивото небе.
Изведнъж от спокойните води зад кърмата се надигна вълна, висока петнайсет стъпки, заля ни и ме изхвърли от борда като треска. Пльоснах по корем във водата, потънах и течението ме подхвана, заобръща ме в кръг и надолу към дъното. Успях да изплувам от въртопа и заритах отчаяно нагоре, към въздуха и живота.
Главата ми се показа над водата, видях как лодката ни се килна на една страна, докато Кимея се мъчеше да я обърне срещу течението, и заплувах с все сила към нея. За миг си помислих, че с мен е свършено, че течението ме отнася по-бързо, отколкото мога да плувам, но се приближавах, задъхвах се, ръцете ми започнаха да губят сила и Кимея ми хвърли въже. Не улучи, хвърли го отново и го улових, издърпах се с мъка до парапета.
Толкова се бях изтощил, че нямах сили да се покатеря на борда. Тя ме хвана за панталоните, изтегли ме и се претъркалях на палубата. Няколко дълги мига едва си поемах дъх. Най-сетне се успокоих, надигнах се, погледнах нагоре и изревах:
— Копеле мръсно!
Кимея ме гледаше озадачено.
— Е, вече знаем, че новината е стигнала до Тенедос — казах.
— Сигурен ли си, че беше той?
— Не съм. Но вълната със сигурност му вършеше работа — свалих си ризата и я изстисках. — Случайно или не, и това ще му го пиша на сметката.
Бурята се върна и Кимея отново измисли хитрина. По реката безшумно се носеше огромно, изтръгнато от зимните бури дърво, дълго над двеста стъпки и много по-широко от лодката ни. Кимея подкара към него и ми нареди да завържа лодката за дебелите му клони.
Отвърнах й, че това не ми харесва — какво ще стане, ако дървото се заобръща?
— Тогава ще се удавим, докато спим, и ще те срещна на Колелото. Но нищо такова не може да стане.
Канех се да възразя отново, но тя добави: