— А и мога да хвърля заклинание около нас и ако наистина от борда те изхвърли Тенедос, няма да може да ни намери. Ще сме просто някаква отломка, залепила се за този дънер. Да не говорим, че ще плаваме много по-бързо вързани за него, отколкото сами. Поне докато се носи по средата на течението.
Тя разбираше от плаване, не аз. Свих рамене и слязох долу да приготвя вечерята.
Нахранихме се, тя почисти и си легнахме. Но вместо да се любим като всяка нощ, пожела да си говорим. За бившата ми жена, за бившите ми любовници. Случвало ми се беше, но все пак се чувствах неловко. Никога не съм проявявал интерес към предишния живот на жените, с които спя, но тях сякаш не ги притеснява да питат.
— Имала съм само един истински любовник — каза тя. — И беше само за месец-два.
Потиснах прозявката си и се опитах да се пошегувам:
— Жалко. Това значи, че нямаш пикантни неща за изповед.
Тя изръмжа.
— Е, добре. Имаш пикантни неща за изповядване. Извинявам се.
Тя мълча дълго и се побоях от това, което предстоеше да чуя. Със сигурност нямаше да е забавно.
— Какво знаеш за фамилията ми? За Амбойна?
Спомних си онова, което бе научил Кутулу от вече мъртвия маг Хами преди много време в Кальо, и отвърнах предпазливо:
— Малко.
— Знаеш, че нашите мъже са били магьосници, ако са притежавали Таланта. И жените понякога. Нали?
— Знам.
— Ако мъжете не проявели дарба, влизали в дворцовия съвет и помагали за възхода на фамилията. Висшата ни цел винаги е била да властваме в Кальо, а след това — да управляваме цяла Нуманция.
— На което е пречел Чардън Шир.
— Докато не умря. Тогава баща ми разбра, че след две или три поколения пътят ни към трона ще е чист. Затова направи заговора за свалянето на императора.
— Аха. Не се бях сещал за това. Мислех, че заговорът беше само защото е високопоставен член от свитата на Чардън Шир и ни е мразел, защото унищожихме господаря му.
Кимея се изсмя горчиво.
— Фамилията ми никога не се е грижила за никого освен за поредния Амбойна. Но да не бързаме. Знаеш ли каква бе съдбата на жените Амбойна?
Отговорих предпазливо:
— Един човек, който би трябвало да знае, ми каза, че са длъжни да стават жени на други магьосници, ако самите те не притежават магически дарби.
— Жени… или метреси.
И това бях чувал. Спомних си и за двете дъщери на Амбойна, от първия му брак, за които се предполагаше, че са загинали — когато демонът унищожи Чардън Шир, мага му Микаел Янтлус и замъка на планинския връх.
— Да.
— Баща ми имал големи мечти за Амбойна и след като починала първата му жена, се оженил за една селска вещица. Било скандално, защото тя не донесла нито зестра, нито земи на фамилията. Оженил се за нея заради силата. Магьосник и вещица… и две деца. Брат ми Яалон и аз.
— Баща ми имаше план — продължи тя. — Каза ни го, след като майка ни умря. Бях на десет, а Яалон — на осемнайсет. Не знам какво е мислила майка ни за това, ако изобщо го е знаела.
— Предложи ни… не да се оженим, но да спим заедно. Първо, всеки от нас щял да придобие още по-голяма сила. Най-малкото в тъмната област — за инцест и за сексуална магия. Надяваше се, че ще имаме деца. Детето ни — децата ни щяха да притежават мощ, надвишаваща тази на всеки жив чародей, много по-голяма и от тази на императора. Какво изпитвахме аз или някой друг беше без значение.
Стомахът ми се сви.
— Брат ми реши, че идеята е великолепна — продължи Кимея. — Опита се… да я осъществи три пъти. Почти ме съблазни. Чувствах се… чувствам се омърсена само от мисълта за това. Често ми говореше за това, шепнеше ми какво ще направим двамата, за онези черни наслади, които щяхме да изпитваме, когато останем насаме. Брат ми беше човек с тъмни помисли, по-тъмни и от тези на баща ми, а мечтите му за това, което щеше да прави с мощта си, как ще използва хората като марионетки, бяха толкова отвратителни, колкото книгите и свитъците, в които ги намираше.
— Ето защо не можах да те намразя толкова, Дамастес — за това, че си виновен за смъртта му — тя въздъхна. — Честно казано, като си помисля, ние, товиетите, ти причинихме много повече болка.
Не знаех какво да кажа.
— Е, отвращава ли те всичко това? Вече съжаляваш, че си спал с мен, нали? Смяташ, че съм мръсна като фамилията си? — изведнъж се надигна и ме изгледа. — Или може би всичко това те интригува и те възбужда? Единственият друг човек, на когото съм го казвала, толкова се възбуди, че трябваше да ме начука веднага, щом свърших разказа си. Така ли мислите вие, мъжете, Дамастес?