— А след това разбрах що за човек е всъщност. Може би чак сега разбирам, че не беше нищо повече от един разглезен хлапак, който казваше всичко, което ми се иска да чуя, само и само да може да ме чука — като всички други недорасли мъже, които съм срещала — в гласа й се прокрадна гняв и тя млъкна. Пое си дъх няколко пъти и се усмихна. — Прозвуча като от устата на мъдра жена с голям опит, нали? Все едно. Той сложи край на връзката ни по най-грозния начин. Реших, че е чудовище, и не можех да понеса обидата. Отново избягах. Но този път знаех какво правя. Отидох при една вещица — всъщност могъща чародейка, която се беше отдръпнала от света, за да продължи живота си кротко сред блатата на Делтата. Купувахме й разни специални неща, щом стигнехме до някое градче, и в отплата тя ни закриляше със заклинанията си.
— Беше бивша товиети, изоставила ордена преди десет години. Учих се при нея една година. Научих много и започнах да помагам на бедните около мен с отвари и билки, а нерядко — и с простички съвети. Такива като мен има много — не водачи на клетки, без някакво официално положение, но все пак водачи на нашето движение. Разбрах, че избягваме такава йерархия след пагубния бунт, когато Так все още властваше над нас и оцелелите обвиниха водачите ни за тази наглост. Все едно. Някои от тези уважавани товиети дойдоха при мен миналата година и казаха, че само си губя времето в това блато, че орденът се нуждае от мен, че предстоят важни събития, че императорът, когото мислехме за мъртъв, се е върнал и се опитва да си върне трона. Единствената задача на товиетите в този момент била да го спрем, да направим всичко възможно да умре. Изслушах ги. Подчиних се и тръгнах с тях. Помагах като чародейка или съветничка всеки път, щом решах, че нещо не е направено както трябва или че нещо не е забелязано. Не забравях колко съм млада и как обикновено по-възрастните не се вслушват в съветите на по-младите, и разбрах, че най-лесният начин да се възприемат идеите ми е като ги поднеса деликатно и спокойно. Мисля, че се справях добре, защото ме слушаха и си спечелих известно уважение. Имаше извънредни случаи, когато нямаше време за увъртания и тогава се чувствах като офицер в армията, като тиран — тя ме погледна и се засмя. — Но хората все пак ме слушаха и изпълняваха. Понякога се чудя защо това не ме направи нагла и самоуверена. Може би това, че бях паднала толкова ниско, от знатна благородничка до дете, затворено в килия, изправено пред изнасилване или нещо още по-лошо, ме предпази да се главозамая.
— После един наш агент, в горните ешелони на Великия съвет, ни съобщи, че ще те върнат — ще те направят пълководец на армиите им. Бяха разбрали по някакъв начин, че си премислил и че вече не си марионетка на императора. Отначало решихме, че трябва да бъдеш убит, като човек не по-малко опасен от Тенедос, въпреки че си се отвърнал от него. Имаше и планове как да се справим с теб — тя замълча за момент. — След това ти обаче избяга от затвора на съветниците и уби Ерни, друг от хората в списъка ни на най-опасните врагове. Някои старейшини в Никиас решиха, че може би ще е интересно да ти помогнем, да те оставим да се развихриш и да видим какъв хаос ще предизвикаш, защото не искахме нито Съвета, нито Тенедос.
— Значи съм бил поредният зар — не ме зарадва особено причината да ми помогнат като беглец в Никиас. — Поредният зар, но подправен, за да можете да си играете играта.
— Отначало искахме да си точно това — каза Кимея. — Но после нещата отново се промениха и някои прецениха, че може да се окажеш най-доброто, може би единственото оръжие за унищожаването на Тенедос. Потърсиха ме, защото си бях имала работа с теб, макар и отдавна, за кратко и по не особено приятен повод. Поискаха да отида при теб, с Джакунс и останалите, и да видим какво ще стане, ако ти предложим известна помощ. Ти, разбира се, ни наруга и ни изгони, като изменници. Някои от товиетите решиха, че това е предопределило съдбата ти. Други, като мен и Джакунс, бяхме впечатлени.
— Когато бе заклещен на Латейн, стана очевидно, че трябва да подкрепим армията ти, защото Гвардията на мира беше почти безпомощна и рано или късно Майсир щеше да се върне в Нуманция. Пожелах лично да поведа спасителните съдове. Не съм си и помисляла тогава, че нещата ще се променят така — погледна ме, в очакване на отговор. — Е?
— Хм. Даде ми много теми за размисъл. Но аз поне адски се радвам, че това, което стана, стана.
— Аз също — промълви Кимея. — И дано да не съм казала нещо лошо… лошо за това, което е между нас.