— Дотук с мъжката гордост. А другата причина каква е?
— Онази първа нощ, когато дойдохме при теб, за да потърсим някакво примирие, и ти отказа да предадеш Кутулу. Бяхме шестима и въпреки това ти ни наруга като сган изменници.
— Май понякога не говоря както подобава на пълководец.
— А може би точно така трябва да говори един истински пълководец. Подобни думи изключват възможността да бъдеш разбран погрешно.
— Чак се изчервих. И какво? Решила си, че съм храбър?
— О, ни най-малко. Аз… вече го знаех. Завладя ме очарователната ти глупост. На твое място щях да се съглася с всичко, което искахме, а после щях да викна на стражите веднага щом те оставехме, ако такова е било намерението ти. Подобно поведение прави живота по-дълъг.
— Причините ти се оказват все по-ужасни. Съжалявам, че те попитах.
— Миличкото ми — тя се пресегна и ме потупа по облечената ми в стомана десница. — Истината винаги е жестока любовница. Но те обичам, знаеш ли.
— И аз теб.
Северните окрайнини на Кальо не са толкова плодородни като останалата част от провинцията, а в някои части са почти толкова бедни като Тагил и Амур. Седмица след началото на похода се принудихме да се отдалечим от Латейн — притоците и обширните блата затрудняваха придвижването ни покрай брега. Възвихме встрани, за да избегнем препятствията, през песъчлива земя и ниски хълмове. На картата отпред нямаше почти нищо, освен едно петно за село, на самата река. Смятах да спрем там.
Тенедос трябваше да е на няколко левги от другата страна. Надявах се, че ще мога да изпратя куриери през фронтовите му линии до Никиас, за да съобщя на Барту и Скопас да изпратят Трерис на юг, за да се свърже с мен.
Яздех в челото на колоната, наслаждавах се на чистия прохладен въздух и си бъбрех с Кимея и Ласлейг.
— Е? След като всичко това свърши, след като победим и се покрием с лаври, след това какво? Ще се върнем по именията си, за да ги възстановим със златото и почетните дарове, с които ще ни удостои властта?
Той поклати глава.
— Едва ли ще мога да се вместя отново в селската тъпотия.
— Че защо? Точно това се каня да направя.
Ласлейг ме изгледа невярващо.
— Ще се връщам в имението ни само понякога. Може да си купя къща в Никиас, за по-удобно.
— Удобно?
— Мисля, че след като победим, за мен ще се намери място във властта.
— В какво качество? — попитах го развеселено. — Като инспектор на Палавата гвардия?
— Шегувате се, сър. Аз съм от тези, които се пазят непорочни, докато не се оженят — отвърна той, сериозен както винаги. — Бих искал да помогна за възстановяването на монархията.
Двамата с Кимея го погледнахме доста изненадано.
— Защо не? — побърза да се защити той. — Този Велик съвет не е нещо по-добро от Властта на Десетимата, за която ми е разправял баща ми. Какво друго можем да имаме освен крал?
— Съветът е такъв, какъвто го направиш — заяви спокойно Кимея. — Ако е съставен от представители на народа… на всички хора, не само от благородното съсловие, то тогава държавата ни ще бъде съвсем друга.
— Да бе — отвърна пренебрежително Ласлейг. — Друга ще е, как не.
Кимея го изгледа хладно, задържа нарочно коня си и подхвана небрежен разговор със Синаит.
— Ще ти дам един малък съвет — казах му. — Не е много разумно да превръщаш магьосница във враг. Дори да е на наша страна… засега.
Ласлейг понечи да ми отвърне, но спря.
— Съжалявам, сър. Прав сте.
— Кажи сега за тази монархия — бях леко заинтригуван, а и в приказка милите под копитата на Бързогон щяха да се точат по-незабележимо. — Последният крал е умрял преди повече от двеста години, а синът му — скоро след това. Разглеждал съм архивите преди време. Не съществува дори претендент за трона. Кой ще стане крал тогава? Или кралица?
— Според мен трябва да има някакво национално допитване… по дяволите, не това е точната дума — каза Ласлейг. — Нещо като подбиране, само че не знам кои ще са съдиите. След като се подберат възможните кандидати, благородници, разбира се, тогава страната да си избира своя крал. Тук магьосницата Кимея е права — защо хората да нямат глас в това кой да ги управлява, поне отначало? Може и вие да станете, сър.
— Не може — отвърнах равнодушно. — Имам да садя манго и кокосови орехи.
Отговори ми сумтене и отначало помислих, че е конят му.