За миг бях потресен. Представих си хилядите и хиляди левги, които можеше да са мои. Можеше да властвам по свой избор, както реша, да управлявам сурово и все пак да ме смятат за крал, по-добър от всеки, когото са имали майсирците. Мое кралство, под…
— И ще бъда подчинен на тебе, разбира се.
Тенедос килна глава.
— Формално — да. Майсир и Нуманция трябва да са заедно, защото има други кралства, кралства отвъд познатите ни граници. Магията ми ги е проучила. Страни по-могъщи и по-зли от всичко, което един нуманциец може да си представи. Да, ще бъдеш мой васал, но само формално, само в най-важните области. Всъщност ще си управляваш сам. Едва ли ще си губя времето да ти държа сметка за всичко.
— Както не си губи времето, докато бях в Кальо — припомних му.
— Беше грешка — отвърна той с неохота. — Бях вбесен и не мислех. Но се промених. Поучих се от грешките си.
— Хайде, Дамастес — продължи той. — Огледай се. Заслужава ли си да се бием заради тази пустош? Защо да не можем да се обединим, да обединим Нуманция и да сложим край на това безсмислено клане? Нещата между нас не могат да се върнат до онова, което бяха, до най-хубавите мигове. Но могат да са по-добри, по-славни.
— Не ми вярваш… поне засега — той въздъхна. — Но влезеш ли в Джарра, седнеш ли на своя трон, ще разбереш, че да не ми вярваш е било грешка. Освен това, след като между нас ще има хиляди и хиляди левги, какво общо ще има тук доверието или недоверието? Едва ли ще изпратя армии през свебите заради някое дребно разногласие, а не мога да си представя нещо по-лошо от това. Спомни си колко години управлявахме… да, казвам „управлявахме“, защото ти помагаше в съставянето на политиката ми, в планирането на действията ми повече от всеки друг. Защо не приемеш това последно признание, тази върховна чест от мен?
Усещах как волята му, може би магията му, бие в душата и разума ми. Понечих да отвърна нещо, спрях и помислих; погледът му ме изгаряше. Много внимателно подбрах думите си и тъкмо да заговоря, когато устните му изведнъж се свиха и в очите му блесна ярост.
— Ха! Значи си се отвърнал от мен. Отвърна се от своя законен император! Тъй да бъде.
— Дамастес а̀ Симабю, правил си много грешки в живота си — възкликна той гневно. — Но тази е най-голямата, защото обрече и себе си, и онези глупци, които водиш. Значи няма да приемеш ръката ми? Няма да приемеш мира, който предлагам? Тогава нека бъде война. Тотална война, докато някой от нас двамата не се върне на Колелото. Обещавам ти: не аз ще бъда този, когото Сайонджи ще поеме в сетната си прегръдка!
Обърна рязко коня си, пришпори го в галоп и се понесе с тътен към армията си.
Върнах се при чакащите Синаит и Кимея.
— Чухте ли?
— Аз — не — отвърна Синаит. — Реших, че двамата с бившия император може да искате да си поговорите насаме.
— Аз не проявих такава деликатност — заяви Кимея. — Слушах много внимателно и освен ако не ми забраниш, Дамастес, ще кажа на Синаит какво се случи.
— Имаш разрешението ми. И желая това, което се каза, да бъде повторено пред твоите товиети и армията.
— Добре. Надявах се да го кажеш, защото отказът ти да вземеш корона ще ни даде повече сила.
Синаит ме погледна смаяно.
— Не беше точно така. От Тенедос по-скоро ще получа педя стомана в ребрата, отколкото златен обръч на темето. Но хайде. Чака ни битка. До гуша ми дойде от тоя чародей и приказките му.
20.
Воините на Сайонджи
Ако това беше моето решително сражение и все още бях Първи трибун, щях да оставя противникът ми да атакува пръв. Бунтовниците — моите сили — имаха по-дълги съобщителни линии от тези на Тенедос и леко числено превъзходство.
Но неговият тил, по какъвто и начин да беше прехвърлил Латейн така тайно и бързо, може би не беше толкова подсигурен, колкото си мислех. До този момент нито хората на Кутулу, нито разузнавачите на Йонджи или магията ни не бяха могли да разберат как е постигнато това грандиозно начинание.
Час след провала на така наречените „преговори“ барабаните закънтяха отсечено и армията на Тенедос атакува.
Нямаше никакви хитрости — започна с фронтална атака на позициите ми. Не бях изненадан, нито си въобразявах, че Тенедос е невнимателен или некомпетентен. Магията му, каквато и да се окажеше, се нуждаеше от кръв и беше все едно дали ще е кръвта на моите, или на неговите войници.