Тръгнаха ходом, после затичаха въпреки виковете и усилията на сержантите да ги задържат в строй, минаха през открития терен, поеха нагоре по склона и нашият дъжд от стрели ги посрещна. Настъпваха, привели ниско глави и с вдигнати щитове. Първите редици паднаха почти до крак, вторите се приближиха и бяха разбити и третата вълна се изля срещу нас, като тъпчеше телата на своите убити и ранени.
Стигнаха фронтовата ни линия и боят се превърна в облаци прах, вихрещи се групи бойци, напиращи и отстъпващи, струпани около знамена или на някое възвишение, или съвсем неразличими, грохот на сечащи мечове и летящи копия, залпове стрели, търсещи и намиращи целта си.
Вторият клин на атаката на Тенедос дойде от десния му фланг. Развърна се широко, в опит да заобиколи лявото ми крило. Конницата му — с радост забелязах, че разполага с много по-малко конници от мен — запълваше празнините в редиците и фланговете му.
Стоях на командния хълм, най-високата точка на терена, и се мъчех да държа проклетата си уста затворена, да не кажа на някой домин да си пази дясното или лявото крило или да включи проклетите си от боговете резерви и да престане да ги държи като подарък за рожден ден. За мен това бе най-трудната част от битката — усилието да не се забъркам в дребните схватки, да се доверя на командирите си и да поддържам известна цялостна представа за положението, докато тук препускат конници, там притичва пехотна част, офицери крещят навсякъде и мъже залитат и падат, ранени или посечени на място.
Синаит видя, че конницата на Тенедос вляво премина в тръс, за да ме обкръжи по фланга.
— Това, мисля, ще им се стори интересно — рече тя и започна да пръска около себе си вода от един съд. Водата миришеше странно, наситена сякаш с непознати благовония, и падаше не на капки, а като цветна мъгла.
През цялото време мърмореше тихо, едва чуто. Когато спря, я попитах какво прави.
— Гледай конете им — отвърна ми тя унесено.
Кавалерията на Тенедос — препускаше вече почти в пълен галоп — изведнъж спря объркано. Присвих очи и се вгледах. Отначало не можах да разбера какво ги е стъписало, после видях стапящите се следи от илюзията на Синаит — огромно водно пространство. Беше създала мираж — предполагам, че така трябва да го нарече човек — само че беше достатъчно реален, за да уплаши препускащите коне и да ги накара да свърнат настрани. Малко е нужно, за да се разбие конна атака на скорост, особено ако конниците не са напълно обучени, за което са нужни години.
Объркването притъпи атаката им и пратих вестоносец до щурмоваците вляво и рота стрелци в резерва със заповед двете части да използват бъркотията и да атакуват конницата. Стрелците затичаха през редиците ни, понесли само оръжията си и оставили щитовете, за да догонят щурмоваците, които вече тичаха напред, за да избиват врагове и както се полага на щурмоваци — да плячкосват труповете им. В гражданска война рядко се предлагат и приемат откупи.
Заповядах лявото крило да тръгне напред. Бях любопитен да видя как ще се справят, защото ги водеше друг от старата гвардия, капитан, а сега — домин Пелим. Беше командвал ескадрон в Десети хусарски и беше бесен, че го направих пехотинец, което за него бе понижение, независимо от ранга. Ако се справеше добре и ако останеше жив, щеше да стане генерал и се чудех дали това щеше да му затвори най-сетне устата. Вероятно не. Кавалеристите са почти толкова тъпоглави, колкото овните за разбиване на крепостни порти.
Последва бъркотия и силите на Тенедос започнаха да се оттеглят към първоначалната линия. Не се разкъсаха обаче, а се придвижиха в добър ред.
Вражеските войници, невлезли в битка, все още бяха твърде много. До този момент картината нямаше нищо общо с решителното сражение, за което се бях надявал, сблъсъка, който да съкруши Тенедос, преди да е започнала същинската кампания.
Центърът ми под командата на Линърджис се държеше здраво и се престрояваше, когато първата атака на Тенедос прекъсна.
Някой извика, посочи и видях нова атакуваща вълна, отново срещу центъра ми.
Пратих вестоносец към лявото крило да каже на командира му, някой си Илкли, високопоставен товиети и един от шпионите им в Имперската армия, да тръгне предпазливо напред срещу новата атака, да се опита да я обкръжи по фланга, но да извие назад десния си фланг в случай, че Тенедос го атакува.