— Жалко, че ме нападна, когато дойдох при теб като приятел, за да обсъдим как съвместно да помогнем на Великия съвет. Скопас и Барту няма да повярват на тази история, но няма да имат никакъв избор, а масите ще глътнат всичко, което им кажем.
— Трябваше да те убием още при Камбиасо — добави той и извади меча си. Странно, сякаш разполагах с всичкото време на света да преценя изящно изработеното оръжие, костената ръкохватка, златните инкрустации и скъпоценните камъни по предпазителя. Той вдигна с другата си ръка пакета от масата, тръсна го и на пода издрънча къс меч.
— Ето с това си ме нападнал. Едва съм се спасил, само благодарение на бързината на моя адютант шамб Салоп. Ще трябва да накажа най-сурово пазачите ти, че са допуснали един от твоите съзаклятници да внесе този меч.
— Бих искал да удължа предсмъртните ти мъки, бивш първи трибуне, заради наглостта ти и за това, че ме посрами пред по-низши същества — продължи той. — Но в разказа ми трябва да има някаква достоверност, а избодените очи, отрязания нос или член могат да затруднят обяснението.
Вдигна меча си за удар… и главата ми се натресе в лицето на Салоп зад мен. Хрущялът на носа му изпука и зъбите му изщракаха. Той изкрещя от болка, изтърва ме за миг и лакътят ми се заби назад в ребрата му; чух ги как изпращяха и скочих встрани от замаха на Ерни.
Острият меч се заби в корема на Салоп. Той изохка в предсмъртна агония, стисна острието с две ръце, облещи очи в неверие и рухна, като почти изтръгна оръжието от ръцете на Ерни.
Нямах време да сграбча нито късия меч от пода, нито все още прибрания в ножницата меч на Салоп, нито да се добера до камата си. Зъбите на Ерни се оголиха в зла усмивка.
— Успя да убиеш най-добрия ми войник! — изсъска той. — Добре. Това само ще направи разказа ми по-добър.
Запристъпва към мен с предпазливите стъпки на опитен фехтовач и разбрах, че съм обречен.
Познавал съм войници, прочули се с бойната си ярост, с онази безразсъдна стихия, която ги обзема до такава степен, че всичко друго престава да ги интересува, освен да избиват враговете си, дори това да струва собствения им живот. В онзи последен погром при Камбиасо и аз бях познал тази жажда за кръв — в пълното си отчаяние, понеже виждах как се сгромолясва целият ми свят.
Сега тази треска се появи отново, след безкрайните месеци сдържане, страх и безнадеждност, с омразната жертва пред мен, човек, готов да продаде всичко, на което би трябвало да държи — от гордост и чест до отечеството си, и се изсмях с искрена радост. Всичко вече беше лесно. Всичко беше в ръцете ми.
Лицето на Ерни се промени — от ликуване в страх. Той замаха с меча си, забравил за всякакво хладнокръвно спокойствие, забравил за посока, мъчеше се да изплете стоманена паяжина между двама ни.
Времето беше мое, цялото време на света, отстъпих встрани от посичащия удар, с все сила ударих с опакото на юмрука си оръжието и то увисна неподвижно пред мен.
Стоманата се пръсна на три къса и те се завъртяха бавно във въздуха около нас, а Ерни зяпна откършената дръжка в ръката си.
Пусна я и ръката му зашари за камата, но беше закъснял, беше много закъснял, вече го държах за гърлото, пръстите ми се бяха вкопчили в гръкляна му, усещаха пулса на кръвта, пръсти като грабливите нокти на орел, и лицето му се наля с кръв, устата му се отвори и езикът му се изду и излезе навън, и го стисках, мъж не по-дребен от мен, и го вдигах бавно над пода, разтърсвах го, както разярена мечка разтърсва налетяло й ловно куче.
Чух как нещо изпращя и главата на Ерни се отпусна в ръцете ми, и замириса на говна, щом мъртвото му тяло се изпусна. Пуснах трупа на пода и се отдръпнах.
Червеният тътен в слепоочията ми заглъхна. Зяпнах телата на двамата мъже — най-висшите офицери на Нуманция.
Вече наистина бях влязъл в играта.
3.
Бягство
Бих предпочел да ме прободат като бягащ глиган, вместо да стоя на място като благороден самбур. Смъкнах униформата на Салоп. Мъчех се да не поглеждам мокрото тъмно петно на корема, докато я навличах.
Пребърках кесиите им. Изругах, щом видях, че на Ерни е празна, но пък на Салоп беше тъпкана със злато и сребро. Командирът на Гвардията на мира или беше от онези фукльовци, които смятат, че плащането е за по-низши от тях… или беше просто непоправим хрантутник.
Прибрах и няколкото свои монети, взех си и камата, която ми бе дал Перак, и пъхнах в един от джобовете си невинната наглед, но смъртоносна метална топка.