Не знаех и се съмнявах, че дори Кимея и Синаит ще могат да го разберат със сигурност.
Но знаех едно.
С тази магия Тенедос можеше да превърне във воин всекиго — и най-немощния, едва кретащ старец. А войната, която се надявах да приключи лесно и бързо, едва започваше.
21.
Набегът на Кимея
Повечето бойци бяха въодушевени от първата си победа над Тенедос. Но виждах и угрижени лица — тревожеше ги, както и командирите им, тази нова злина на бившия император.
Същата нощ се събрахме с Йонджи, Синаит, Линърджис, Джакунс и Кимея. За нищо друго не можехме да говорим освен за този нов повод за тревога.
— Е, и какво ще правим сега? — попита Йонджи.
Смятах, че вече е два пъти по-важно армията ни да стигне до Никиас и да се съедини с Великия съвет: не само за да увеличим силите си, но и за да укрепим легитимността на каузата си.
Барту и Скопас представляваха негативен фактор, тъй като бяха марионетки на Байран. Но този, който държеше столицата, който държеше Никиас, щеше да бъде смятан от повечето нуманцийци за легитимен претендент за кралския трон.
Умът ми се заплиташе във всички тези сложни комбинации и жадуваше за простичките, с нищо неусложнени воински дни, в които посичането на някого с меча бе достатъчно, за да решиш проблема.
Реших армията ми да ускори марша си към Никиас, покрай Делтата, щом я достигне, а в същото време специална част да тормози Тенедос и да му пречи както да ни напада, така и да тръгне към Никиас и да ни изпревари.
— Интересно — каза Джакунс. — Значи магия срещу магия.
— Точно така. Ще го тормозим с огън и магия. Ще му създадем твърде много грижи, за да може да ни последва.
— Значи отново ще се прецакат глупци като моите щурмоваци — каза Йонджи. — Само защото са толкова тъпи, че да се пишат доброволци, понеже не искат да се мешат с мръсната тълпа.
— Точно така. Няма ли кураж, няма слава, както казват.
— Ха!
Линърджис се усмихна злобно и прошепна нещо на Йонджи, а той също се изхили нервно.
— Щурмоваците — разсъди планинецът. — Плюс няколко ветерани от леката пехота, може би и няколко момчета от Курам. Всички на мулета — имаме достатъчно мулета. И добър магьосник.
— Това ще съм аз — заяви Кимея.
— От къде на къде? — настръхна Синаит. — Аз да не би да съм толкова стара за приключения?
— Съвсем не — каза Кимея. — Но ти и твоите магьосници вдигнахте защитните заклинания около армията, нали? Кой друг ще ги пази? Аз съм външна. Ще взема двама от маговете, които познавам. Това ще е достатъчно за работата, която иска Дамастес.
— Направо съм възхитен. Да се дърлите коя да се набута в гърлото на звяра — не бях съвсем саркастичен.
— Единственият въпрос е — каза с по-широка усмивка Йонджи — кой ще командва тази дръзка експедиция?
— Не се прави на тъпак! — сопнах му се. — Знаете отговора.
— Знаем го, и още как — каза Линърджис. — И не си ти.
— Как пък не! — вече разбрах усмивките им.
— Не си — заяви твърдо Линърджис. — Нито ще съм аз. Дамастес, знам колко държиш да водиш. Но, проклети богове, време е вече да станеш истински водач. Точка.
— И какво означава това? — изръмжах.
— Ние тръгваме към Никиас — търпеливо заговори той. — Там чакат Барту, Скопас, Трерис. С кого според теб очакват да се срещнат? Кой според теб тежи най-много? Някой, когото едва помнят, човек като мен? Или славният Първи трибун, убиецът на крал Байран? И ако не ми дадеш верния отговор, ще те посъветвам, тук и сега, да престанеш да бъдеш толкова буен и дързък, и проклети богове, толкова често да си търсиш смъртта!
Симабюйският ми нрав кипна и бях готов да го ударя, и щях да го направя, ако беше продължил да ми се хили. Но физиономията му, както и на Йонджи, изведнъж стана сериозна. Вдишах дълбоко, после още веднъж, и погледнах Кимея. Лицето й беше безизразно.
— Не, Дамастес — продължи Линърджис. — Ти ще водиш армията, по всички причини, които споменах. А и трябва да пристигнем в Никиас като завоеватели. Ако се наложи да кажем на онези идиоти в Съвета, че са те изяли змиите в някое тресавище, какво ще си помислят според теб?
— Точно затова не мога да замина и аз, колкото и да ми се ще, колкото и да си мисля, че дължа на бившия ни император едно дръпване за брадата — продължи той. — Това не ти е тайфа весели щурмовачета. Това е армия. Скоро ще стане единствената армия в Нуманция, надявам се. А ти си нейният проклет от боговете пълководец, така че започни да пълководстваш!