Изпратих разузнавачите-щурмоваци на юг, с най-бързите коне.
Лагерът бе готов да тръгне на поход или да отблъсне атака. Но не последва нищо — никакви атаки на смъртни освен периодичните бойни заклинания, вдъхващи отчаяние и страх, разваляни без голямо усилие от маговете на Синаит.
Щурмоваците започнаха да се точат обратно в края на деня и през цялата нощ. Някои бяха ранени, други така и не се завърнаха, всички бяха останали без дъх от припряното бягство след сблъсъка с предните патрули на тежката конница.
Новината, която донесоха, бе най-черната от черните.
С магията си Тенедос ни беше внушил, че се придвижва на север по-бавно, отколкото в действителност: бе задържал назад малки части с илюзията, че са по-големи, докато главната му сила бързо се бе придвижвала през Делтата към Никиас.
Нищо не ни оставаше, освен да кипим безсилно от гняв, докато корабите и лодките, заграбени от армията на Нуманция, тръгваха на юг, за да посрещнат Тенедос и да пренесат войската му в столицата.
След два дни бурята спря така внезапно, както се беше появила, и шпионите ни и товиетите в Никиас вече можеха да ни пращат съобщения.
Трерис беше сключил позорна сделка с Тенедос. Вече беше Първи трибун, старата ми имперска титла, както и генерал на армиите на Никиас, и по негово настояване, както и на „великия народ на Нуманция“, Лайш Тенедос се бе съгласил да състави временно правителство.
Връщането на императора на трона беше почти факт.
23.
Последното предложение на Тенедос
Иронията беше потресаваща. През цялото време бях замислял да се приближа в обхвата на армията на Тенедос, а сега той беше съвсем наблизо. Но никой от двама ни не можеше да атакува другия без известна промяна в ситуацията: да се атакува през реката беше самоубийствено, освен ако не разполагаш с многократно повече сила, с изненада или с опорен пункт на другия бряг.
Двете възможности, които имах, бяха отблъскващи и самоунищожителни.
Едната бе да се оттегля с надеждата, че ще мога още да укрепя силите си, да тормозя Тенедос и да го въвлека в бой в друг момент и на по-изгодна позиция. Нямаше как да стане, защото той разполагаше с по-голямо предимство, особено с лъжливите истории, разпространени от Трерис за моята измяна. Войниците ми бързо щяха да изгубят духа си и да побегнат, или да бъдат покосени от болести и битки — и поражението ми щеше да е предрешено.
Другият план беше да чакам на място, за да бъда атакуван, тъй като Тенедос не можеше да пренебрегне гнойния трън в държавата си. Но армията ми се нуждаеше от огромно количество храна, а вече бяхме опоскали цялата околност. Тогава Тенедос щеше да нанесе удара си, най-вероятно с могъща магия в добавка към силата на оръжието.
Просто нямах избор.
Ето защо реших аз да атакувам.
Имах няколко идеи и първата ме задължаваше да се посъветвам със Синаит и Кимея. Може ли магия да преведе един съд по реката? Не много добре и не съвсем точно, в сравнение с един опитен човек и весло, последва отговорът. Поставих въпроса си по-точно и припомних на Кимея какво бяхме направили преди известно време.
— Може би — отвърна тя.
— Определено — заяви по-твърдо Синаит. — Давате ми материала, достатъчно далече от терена, за да има място заклинанието ми да укрепне, и ще го направим.
За мен това беше достатъчно, за да събера съветниците си и да им изложа плана си.
— Адски сложно е — изръмжа Линърджис. — Сложните планове обикновено пропадат.
— Вярно — съгласих се. — Имаш ли по-добър?
Той се замисли, а ние продължихме обсъждането.
— Възражението ми е, че ще е много кърваво — каза Йонджи. — Особено за щурмоваците ми.
— Мрежата ми, доколкото я има в Никиас, ще се разкъса — рече Кутулу. — А и шпионите невинаги са добри убийци.
— Много от моите братя и сестри го могат, и са убивали, но ти сега искаш да станат войници без тренировка — каза Кимея. — Опитат ли веднъж открито, няма къде да избягат и нищо няма да им остане, освен да умрат.
— И тримата сте прави — отвърнах унило. — В най-добрия случай, дори да успеем, ще е кървава баня. Никак не ми харесва, защото ако се провалим, това ще е последният шанс, който Нуманция ще има за поколения напред.