Тенедос се стъписа, все едно че го бях зашлевил.
— Нагло говно! Как смееш?!
Не казах нищо.
— Добре, Дамастес. Добре. Отказа ми за трети път и ти обещавам, че смъртта, която ще те сполети, ще всява ужас, когато я разказват и след хиляда години. Повече заплахи няма да ти отправям. Знаеш, че думата ми е закон и каквото кажа, става винаги. Винаги!
Шатрата отново беше празна, а аз — съвсем буден.
Пийнах вода, замислих се над арогантността му и разбрах, че е успял да се самоубеди, че всичко, което е заявявал, е ставало. Забравил беше за погрома в Майсир, а и за многото лъжи, които ми беше казвал през годините.
Кралят-маг и кралят-демон вече бе полудял съвсем.
От мен зависеше този път да не стане кралят-безумец.
Изборът беше повече от ясен: или Тенедос, или Нуманция.
Колкото и странно да беше, заспах спокойно.
В полусън отново си спомних онова пророчество, изречено при раждането ми: „Момчето ще язди тигъра известно време, а после тигърът ще се нахвърли върху него и ще го разкъса.“
Смътно си помислих, че това се беше сбъднало, а после си спомних и другите думи, думите на брадатия старец в планините при изтеглянето ни от Майсир — че животът ми щял да продължи много по-дълго, отколкото си мисля, и че му се явявал цвят: жълтото на товиетското въже за душене.
И това се беше сбъднало.
Какво предстоеше тогава?
И пак си припомних думите на заклинателя, които майка ми беше повтаряла — че отвъд тигъра има мъгли и че той не може да види и предрече повече.
Скоро щеше да започне Времето на мъглите.
Призори приведохме плана си в действие. Адютанти, неуведомени за същината на мисията, се пръснаха из доказалите качествата си пехотни полкове и от всеки полк взеха по една рота вместо обичайните доброволци. Трябваха ми цялостни и сплотени подразделения. Повечето ми инженерни бяха зачислени към тези части, с всичките си инструменти.
Синаит беше изобретила хитро прикритие. Около лагера бе хвърлено заклинание, тъй че всеки магьосник с помощта на Зрящата купа или друго подобно устройство да може да вижда нещата смътно, като през вода, течаща между него и целта, без това да блокира магическия му взор. Ясновидецът щеше да различава замъглени детайли и да е доволен, че „блокиращата магия“ не е достатъчно добра.
Но заклинанието беше непостоянно, спадаше и се усилваше като облаци, плъзнали по небето. Например блокираше напълно заделените войници, докато се придвижваха в усилен марш на юг в продължение на два дни — достатъчно дълго, за да напуснат района на непосредствено наблюдение около лагера ни. С тях замина Кимея и екип от нейните магове, за да поддържат твърдо заклинание, което да пречи на Тенедос и Годжам да ги видят, докато вършат тежката си работа в Делтата.
Щяха да изсекат гористите острови, да окастрят грубо дънерите и да ги довлекат до брега.
Втората част от плана ми, заблуждаващата, се вършеше в лагера. Във всички посоки тръгнаха работни групи с триони, брадви и коли. Отсичаха прави дървета, докарваха ги в лагера и дърводелците се залавяха да правят големи салове, явно за предстояща атака през реката.
Синаит знаеше, че ни наблюдават, „надушваше“ наблюдателите. Тенедос трябваше да е изпаднал във възторг, че предприемам нещо толкова глупаво — да атакувам фронтално. Щеше да подготвя своите водни магии, чудовища и бури; шпионите на Кутулу донасяха за нощно придвижване на войски към полуострова точно срещу нас — приготвяха скрити позиции за контраатаки, след като се прехвърлим на техния бряг.
Губех безцелно часове с щаба си в езда напред-назад покрай реката. Преструвах се, че търся възможни маршрути за атаката. Избрахме няколко очевидно подходящи места, където земята се спускаше полегато към водата, накарахме да докарат там салове и заповядах на част от щаба да подготви схема за атака. Не вярвах някой от невидимите ни наблюдатели да е разбрал, че офицерите, на които възложих тази задача, не бяха от най-добрите ми, а просто неизбежното котило, което всяка армия завъжда около щаба си.
Авторите на приключенски романи сигурно биха се отегчили от това грижливо приготовление, но без подготовка войната се превръща във варварска сеч. Не че и в най-добрия случай е нещо много повече.
Една вечер в шатрата си имах рязък и неприятен разговор с Джакунс, Химчай и Ябиш.