Лагерът около нас беше притихнал и тъмен, но хората в палатките бяха будни и чакаха, стиснали оръжията. Щом първата вълна на щурма осигуреше полуострова, армията на Нуманция щеше да се прехвърли и щеше да започне истинската битка за Никиас.
Течението поде дървените късчета и много бавно ги понесе към другия край на вадата.
Едва сега предстоеше да видим дали заклинанието на Синаит ще сполучи. Дали, както бе обещала, щеше да може да насочи дънерите и да ги преведе по Латейн в ръкава от другата страна на полуострова, срещу нас.
Изненадващо, тресчиците направиха точно това — плъзнаха се точно в канала, където трябваше.
Препуснах към командната шатра, слязох от коня и се заслушах. Дълго време — нищо. Дали бойците ми не бяха влезли в някакъв капан и не бяха изклани в тази оглушителна тишина? След това смътно долових тръбни сигнали и видях на отсрещния бряг запалени факли. Войските на Тенедос се пробуждаха.
Свалбард излезе от шатрата.
— Сър. Чародеите казват, че са хванали нещо по ония огледала.
Бързо влязох вътре. Един от маговете на Синаит беше вдигнал диска си — празен.
— Хванахме ги само за миг, сър. Без образ, само няколко объркани думи. Мисля, че беше Ангара — трябваше да е с предните части. Това, което каза, цитирам дословно, беше: „на брега… изненадващо… стражи…“ И връзката прекъсна.
Изджавка друг магьосник. На огледалото му се завихри светлина, усили се и видях лумнали към небето пламъци, тичащи хора, очертани от тях, след което се чу спокоен мъжки глас:
— … второ крило щурмоваци на брега, на сто разтега от точката, където трябваше да излезем, но няма проблем. Няма противник отсреща, всички наши войници успешно стигнаха до брега, придвижват се…
Гласът прекъсна. Трима-четирима от другите ни магове също докладваха. Десантът като че ли вървеше успешно. Тенедос и армията на Нуманция бяха напълно изненадани.
Просветна друг диск, но дълго не се видя нищо.
— Сър — каза магьосникът. — Това е връзка с товиетите.
Изведнъж заговори женски глас:
— Вече се придвижваме по главните улици. Подпалихме двореца на Дръмсеат, той е мъртъв със сигурност. Държим здраво Черчерин. Засега никаква реакция от страна на стражите на псето-император. Моля накарайте войниците ви да побързат.
Наредих на Чуваш да свири сбор, да предаде поздравленията ми на Синаит и да й каже да се върне в щаба и да започне следващия етап от магическата битка.
Двата бряга оживяха от светлини, когато моите бойци излязоха от палатките си и тръгнаха към саловете, а войските на Тенедос се втурнаха към бойните си позиции, за да ни отблъснат.
Ако всичко продължеше добре, Тенедос щеше да реши, че десантът на полуострова е само лъжлива маневра, нямаше да му обърне много внимание и щеше да се съсредоточи върху главния удар, идващ оттук, където бе съсредоточена главната част на армията ми.
Но планът ми беше да ги изпратя едва след като полуостровът бъде подсигурен и опасността от водните му магии стане по-малка.
Зашепна вятър, усили се и зави, Латейн се развълнува. Усмихнах се. Магията на Тенедос беше започнала да действа, за да осуети десанта ни. Наистина се беше излъгал.
Единственото, което ми оставаше, бе да се моля щурмовите части да завземат полуострова и да започнат да изпращат лодки за нас, докато другите атакуват през моста и се укрепят. Тогава щяхме да се прехвърлим на полуострова и да нахлуем в града.
Сложен план, но като че ли действаше.
След това нещата се объркаха.
Накъсано съобщение: „… държат се здраво… мостът е укрепен… не можем да…“
След няколко минути — друго: „… складове… подпалени са… държат… сградата… третата атака отбита…“
Вълните и вятърът над реката се усилваха. Огледах отсрещния бряг и забелязах движение на другата страна на полуострова. Тенедос явно беше решил, че магията му владее водата, и придвижваше войници към другия край на полуострова, за да нападнат десантната част.
Друго огледало просветна и този път съобщението беше съвсем ясно:
— Войниците на Тенедос все още държат моста и атакуват. Ще предприемем контраатака с…
Съобщението прекъсна и огледалото потъмня.