Отгоре срещу нас се спуснаха още войници, други се опитаха да ни заобиколят във фланг. Едните отблъснахме, вторите принудихме да потърсят укритие. Нощта свършваше, но пожарът продължаваше да бушува, складовете около нас горяха и гъстите пушеци ни задавяха.
Планът ми вече беше напълно разбит — трябваше да остана на командния си пост и да се опитвам да опазя някакво подобие на ред. Но не можех да пратя някого на почти сигурна смърт, без сам да тръгна.
Присвивах се със заредена стрела, надигах се и стрелях, щом видех цел, залягах и нечие копие или стрела изсвистяваше над главата ми, преди да издрънчи в каменните плочи; бронята ми поемаше удари на камъни, хвърлени с прашка.
Зад гърба ми се разнесоха викове и първият сал се показа от тъмнината. Мъжете се изсипаха от него и затичаха нагоре по брега; втори сал се появи зад първия, приближи се и изругах — идваха твърде бързо, въпреки заповедите ми.
Салът спря, мъжете стъпиха на сушата, още един дойде веднага след него, и вече имахме на брега две роти.
Видях един с капитански пояс, поверих му предмостието на десанта, наредих му да върне празните салове за подкрепления и той кимна.
Не можехме да се задържим тук, трябваше да се движим. Изревах за атака и метнах лъка си през рамо. Поехме бегом напред, налетяхме срещу вражеските позиции и закънтяха мечове, и закрещяха издъхващи мъже. Един замахна към мен с боен чук, сниших се и посякох ръката му до костта, друг се появи отпред и настъпи с тежко копие. Знаеше си работата — държеше дебелата дръжка под мишница и нападаше с къси мушкания. Парирах, още веднъж, този път той замахна с цялата дължина и за малко не ме промуши в корема. Извъртях се, оставих го да ме подмине, ударих го през лицето с ефеса на меча… и бойците на Тенедос вече отстъпваха.
— Продължавай! След тях!
Един войник ме задърпа за ръкава.
— Сър! Въжето се скъса!
За малко да рухна отчаян, но не можех да се предам. Изръмжах му нещо и затичах след войниците си, в ядрото на врага. Добре, вече бяхме обречени. Но не бяхме длъжни да го признаем, нали?
Добре поне, че войниците срещу нас не бяха онези безлики убийци, в които Тенедос бе превърнал невинните граждани. Поне засега.
Пред нас имаше група офицери и сержанти. Само миг им остана да разберат, че сме врагове, и вече бяхме сред тях, избивахме ги и продължавахме да тичаме напред, като оставяхме по пътя си диря от ранени и убити.
Вече нямаше врагове наоколо и бяхме в средата на полуострова, между горящите изоставени сгради. Изтичах в челото на задъханата редица и изревах:
— Към моста!
Блеснаха яростни очи и бойците тръгнаха след мен, към виковете и сигурната смърт.
Завихме и видяхме срещу себе си войниците на Тенедос. И барикади от каци, бурета, мебели, бали с плат. А в другия край на площада — мои войници.
Щом ни чуха, тези пред нас се заобръщаха — взеха ни за подкрепление. Само няколко секунди им останаха да разберат кои сме, и вече бяхме между тях, сечахме и избивахме, без да спираме, защото щяхме да загинем, ако спрем, макар да бяхме вече в лапата на Сайонджи и ноктите й да се бяха впили в гърлата ни — по-малко от двеста души срещу хиляда.
Чух протяжен боен вик и мъже — моите мъже — щурмуваха иззад вдигнатите набързо укрития, и настъпи пълно безумие.
Вече нямаше кого да убивам, а пред мен стоеше задъхан Йонджи.
— Великият ти план не изглежда толкова впечатляващо тук, колкото отвъд реката, симабюецо.
— Прав си, мамка му! Какво предлагаш?
Той сви рамене.
— Оставяме десетина души да държат тук и се връщаме при моста. Предполагам, че не са само тези тъпаци тук.
— Грешно предполагаш — казах му за саловете и скъсаното въже.
— Лошо. Все пак мисля, че можем да се позабавляваме, докато мрем.
— Всички офицери и сержанти, при мен! — извиках.
Явиха се трима легати, един ранен капитан и шепа сержанти.
— Строй се! С бойците си, ако са ви останали бойци.
— Губим си времето — изръмжа Йонджи.
— Млъкни. Затова разбойниците като теб винаги губят. Размъкната недисциплинирана сган. По десет, преброй се!
Мъжете се подчиниха.
— Така! Това са новите ви отделения. Първият е командир. Обратно към моста, от който дойдохме! Не чакате заповед! Щом стигнем там, атакуваме.
Дробовете ми пареха, но успях някак да затичам и поехме по тясната крива улица.