Дърва имаше много, но какво от това? Съблякох се до кръста, престанах да мисля за каквото и да било и заработих механично. Горд бях, че рядко ми се налагаше да взимам чука, за да доразцепя някой пън, а и си припомних цаката на цепенето с един удар.
Някъде към края на купчината забелязах, че си имам публика. Гледаха ме две момичета, малко над осемнайсетгодишни. Вече бях длъжен да се представя добре и отпратих последното парче във въздуха, за да кацне върху купа с нацепените дърва.
Поклоних се, те се засмяха и едната ми подхвърли кърпа.
— Аз съм Стефи — представи се. — Изпратиха ме да ти кажа, че наближава часът за храна. Приятелката ми е Мала — Стефи имаше дълга черна коса, вързана на опашка, много червени устни и очи, тъмни като косата й. Беше с домашнотъкана рокля с ушити цветя по нея и по сандали, и беше много, много хубавичка. Приятелката й Мала беше малко по-едричка, но с ослепителна усмивка и силно изчервена.
Изтрих потта от челото си и ги попитах къде мога да се измия. Двете момичета ме придружиха до една постройка, къпалнята на селцето. Вътре имаше каци, пълни с вода, и огромен котел върху тлеещия огън в огнището. Долях с гореща вода едната каца, намерих си сапун, съблякох се и се измих грижливо отвън, а после влязох в кацата да се понакисна.
Съжалих, че си нямам чисти дрехи за преобличане — и двата чифта се бяха оцапали. Изпрах ги всички, едната риза окачих да съхне, а другата си навлякох, след като я изстисках добре.
Видях огледало на стената, огледах се и се намръщих, щом забелязах, че корените на русата ми коса са израснали и изглеждам малко странно. Но нищо не можеше да се направи по въпроса.
Наблизо имаше маса с най-различни благовония и отвари. Намерих едно малко ножче за бръснене, каквито използват жените да си бръснат интимните части, ако поискат, наточих го на колана си, насапунисах се и започнах да се бръсна, докато оглеждах масата.
Тук всичко като че ли беше за женска употреба. Нямаше ли мъже в това село?
Имаше, както разбрах на трапезата. Но бяха само шестима и само един, малко тъпичък, макар и симпатичен, мускулест и дружелюбен, изглеждаше под четиридесетте. А дългата трапезария гъмжеше от деца — преброих поне двайсетина: колкото момичета, толкова и момчета, всички под десет години.
В селото имаше двайсет и шест жени, както ми каза Гунет: някои не бяха на масата, а стояха отвън да пазят.
— Разбойници се опитаха да ни изпитат силата — обясни тя. — Благословени да са Джайцини и Паноан, прогонихме ги.
— Толкова лошо ги ударихме, че според мен няма да се върнат — каза единият от по-възрастните мъже, суховат тип, приличащ на избягал от лицей; казваше се Едирни. — Кокошкарите предпочитат лесната плячка.
— Но няма да рискуваме вече — добави Гунет. — Винаги пазим.
— Това е добре. По-евтино е да зяпаш няколко часа в нищото, отколкото да загубиш живот.
— Говориш — и си облечен — като войник.
— Бях. Някога — и побързах да сменя темата. — Ако може да попитам… малко мъже има тук. Войната ли е виновна за това?
— Точно така — отвърна Едирни.
— Тежко пострадахме — каза Гунет горчиво. — Повечето дойдохме от градовете по времето на товиетите. Търсехме по-сигурен и щастлив живот за себе си и за децата. Но като знаем колко лесно може да се изолира човек, гледахме да сме в течение на всичко, което става.
— И като верни поданици на императора — продължи Едирни, — когато дойде призивът под оръжие, разбира се, откликнахме с жар и се събраха достатъчно мъже за половин рота, тъй че да могат да са заедно.
Изчаках.
— Никой не се върна — прошепна една от жените на дългата маса. — Не знаем какво е станало с тях, дали са умрели или поне кога са умрели. Но Гунет направи заклинания и казва, че е почти сигурна, че никой не е жив — изтри с пръст ъгълчето на едното си око и извърна глава.
Преглътнах с мъка. Животът на цяло село пометен, сигурно на някой безименен кръстопът из Майсир…
— Но не се дадохме — каза Гунет. — Ще продължим и ще живеем добре, нищо, че боговете са ни забравили за малко — и добави твърдо: — Само че това едва ли е подходяща тема за маса. Неприятностите и приказките за тях не помагат на храносмилането.
Съгласих се и се съсредоточихме върху яденето. Беше хубаво — горещи твърдо сварени яйца, поръсени със сол и пипер, някаква речна риба, сготвена в лютив сос, пресни картофи в топено масло с мента и хубаво опушено свинско в сос с горчица.