Слезе от мен и се подчиних. Стоеше гола до мен, гърдите й се бяха втвърдили. Разкопча панталоните ми, вдигнах бедрата си и тя ги смъкна. Членът ми се изправи вкочанен.
— О, богове — промълви тя. — Колко си голям! Дали не можем да направим нещо с този мускул, за да се отпусне?
Притеглих я върху себе си и езикът ми се плъзна в устата й. Нейният заигра с него и ръцете й ме обгърнаха, късо подрязаните й нокътчета се впиха в мен. Целувахме се дълго, дланите ни се плъзгаха по телата ни.
— Да — изшепна тя. — Сега. Направи ми го сега.
— Още не — отвърнах й и зъбите ми заиграха с коравите й зрънца, по корема й, после езикът ми се впи във влагата между бедрата й и загали втвърдения клитор.
— Моля те! — проплака тя, разтвори широко крака и ги вдигна високо. — Сега! Моля те, сега!
Изправих се над нея, вкарах го с един тласък и тя изохка. Направих го още три пъти, канех се да го извадя и да я погаля, но тялото ми изневери, сгърчи се и усетих, че се изливам. След миг тя също свърши и бедрата й се стегнаха около мен.
Светът се завъртя, върна се на мястото си, а аз все още бях в нея, все още твърд.
— Извинявай — промълвих. — Не съм… толкова отдавна…
— И с мен е така — прошепна тя. — И не много често при това.
Бях любопитен как се оправят с любовта в селото при това неравновесие на половете, но ми беше някак срамно да попитам. А и все още беше топла и влажна около мен и започнах да се движа, бавно, и краката й се вдигнаха нагоре, стиснаха ме малко под раменете и хванах глезените й, разтворих широко бедрата й и го забих с все сила, и тя изохка, а после закрещя толкова силно, че се уплаших да не дотичат стражите им.
Заспах, после се събудих, усетил нечии меки пръсти, които ме галеха по топките и по члена, и се втвърдих отново. Свещта бе загаснала и нощното небе не хвърляше почти никаква светлина в стаичката. Зашарих с ръка, усетих топло задниче и крака, разтворени подканящо.
Изправих се на колене, преместих се полусънен между краката й и влязох в нея. Тя застена, притисна се в мен и бавно започнах да се движа и да излизам почти напълно с всеки тласък.
Стоновете й се усилиха и задничето й започна да се вдига и пада с мен, а главата й се изви назад. Притиснах я с тялото си, ръцете ми се плъзнаха под нея, стиснаха големите й гърди, главата ми се зарови в къдрава коса и разбрах, че жената, с която се любя, не е Марминил, а някоя друга, и тя се движеше с мен, и всякаква мисъл изчезна, земята се завъртя и изкрещях, щом тялото й се разтърси.
Излязох от нея, отдръпнах се, а тя бързо стана и тръгна към вратата.
— Благодаря ти — прошепна ми, дръпна мрежата настрани и си отиде.
Стъписан и вече съвсем буден, станах и огледах стаята. Никой друг нямаше. Зачудих се какво по дяволите става, къде е Марминил, но нямаше кого да попитам. Намерих кана с вода, напих се, използвах нощното гърне в ъгъла на стаята и легнах пак.
Много странно… Но не се чувствах застрашен, а и дърва бях сякъл… и други неща бях свършил, така че затворих очи и заспах.
Събудих се, усетил нечии устни да се движат около члена ми и зъбки да дразнят главичката му. Горяха две свещи и видях черна коса, покриваща слабините ми, зачудих се коя ли е този път, но слабата плът не позволи да спра любовницата си, ръцете ми сами се спуснаха към главата й, впиха се в меката й коса, загалиха я и тя започна да се движи малко по-бързо, пое ме целия и се сгърчих, излях се в устата й и се отпуснах.
Дъхът ми се успокои, но жената продължи да ме целува, езикът й продължи да гали топките и слабините ми, преди да вдигне глава.
Беше Стефи, съвсем гола. Надявам се, че съм успял да прикрия изненадата си.
— Никога не бях го правила това — промълви тя. — Само бях чела за него в книгите на Гунет. Надявам се, че го направих добре.
Усмихна се, облиза устни и прошепна:
— Не трябваше да съм тук.
Не биваше да оскърбявам местните обичаи и в главата ми пробягаха мисли за церемониална кастрация заради греха, че си спал с жена от селото, която смятат за твърде млада.
— Защо не? — прошепнах.
— Защото не ми е време.
— Не разбирам.
— Марминил и Кима… за тях сега е най-вероятно да заченат. Да имат дете от теб. Затова Гунет ги прати при теб.
— О!
Разбира се. Това беше другата задача, за която подхвърли Гунет, и затова се беше изкикотила една от жените. Беше логично. Как иначе можеше селото да се насели отново и бързо, освен с помощта на приемливи странници, тъй че следващото поколение да не се изроди от кръвосмесителни бракове?