— Но ми беше все едно — продължи Стефи. — Едирни свършва за минута и после иска да си говорим за това, а Джалак е прекалено тъп, за да си говориш с него — и добави гърлено: — А и исках да се начукам с някой нов.
— Само жалко, че не можех да съм първата — извърна очи. — Или може би единствената — овладя се и добави малко по-весело: — Но при нас не става така, затова си взимам каквото мога. Исках и Мала да дойде с мен, но тя реши, че може да ти се стори прекалено странно и да изхвърлиш и двете ни.
Помислих си, че тук всичко е малко странно, но си замълчах.
— Толкова хубаво спеше, почти не исках да те събудя.
— Успя да се справиш много добре.
— Може би прекалено добре — пръстът й пробяга по члена ми. — Все още не е направил каквото му се полага. Почакай. Но то е живо. Хайде, вдигни се, както се очаква от теб. Магията на Гунет действа.
— Тя ме е омагьосала? — възкликнах. Сигурно беше глупаво, но все пак изпитвам малко страх да прилагат магии по мен, особено по някои части от мен.
— Разбира се. Искахме да сме сигурни, че ще си заработиш вечерята — Стефи се изкикоти. — Харесвам ли ти?
— Разбира се.
— Тогава ме начукай. Веднага, моля те. И направи нещо специално, нещо, което да си спомням, след като си отидеш.
Помислих. Погледът ми се спря на скрина.
— Ела тук. Но първо искам да те нацелувам.
— Каквото пожелаеш.
И тя се плъзна върху мен, и се целувахме дълго-дълго, и се галехме. Целувах я по тялото и пръстите ми се движеха в нея, тя се извиваше и стенеше в ръцете ми. Вдигнах роклята й от пода, хвърлих я върху скрина и положих Стефи по гръб върху нея, със задничето й на самия ръб и стъпалата на пода. Коленичих между тях.
— Сложи краката си около кръста ми.
Тя се подчини. Галех я с члена си между разтворените бедра. Тя дишаше задъхано и мяташе глава.
— Моля те!
— Още не.
Отново я подразних с главичката по срамните устни, вкарах го съвсем мъничко и го извадих, и тя изруга като войник, и се притисна в мен, мъчеше се да ме вкара в себе си. Погалих я отново и дланите й се впиха в роклята, върху която лежеше, и този път й го вкарах целия, с един тласък, и тя изохка.
— Смъкни краката си на пода.
И започнах да се движа в нея, усещах клитора й притиснат в срамната ми кост, мачках гърдите й, после стъпалата й се вдигнаха и се сплетоха около врата ми и продължавах, продължавах, и тя свърши, мъчейки се да не изкрещи, но все още бях твърд, продължавах, и влагата й отново запулсира около мен.
Лежахме отново на леглото, сплетени един в друг, и тя ме галеше по гърдите.
— Може ли да попитам нещо?
— Може и да отговоря.
— Мисля, че не се казваш Нури.
— Не се.
— Ще ми кажеш ли истинското си име?
Поколебах се. После казах:
— Дамастес а̀ Симабю.
Тя поклати глава.
— Не го знам. Трябва ли?
Изсумтях уклончиво.
— Бягаш от нещо, нали?
— Какво те кара да мислиш така?
— Боядисал си си косата. Не мисля, че човек с руса коса ще иска да е тъмнокос.
— Защо не? Ти си с тъмна коса и си красива.
Усмихна ми се.
— Благодаря. Джалак е единственият, който ми го е казвал.
— В това село повечето мъже, изглежда, са слепи.
Стефи въздъхна.
— Не са. Просто са свикнали с мен. Всички сме си омръзнали. Иска ми се да… — поклати глава. — Все едно. Дамастес, щом бягаш от нещо, защо не останеш тук? С нас? Гунет ще се зарадва. Знам, че може да си щастлив с нас. А ни трябва някой силен като теб. Не само в леглото или с брадвата, но и с меча — ако се върнат разбойниците… или други лоши хора. Ще ни станеш нещо като крал може би, или примерно крал за всички останали, освен за Гунет, но тя е магьосница, така че не се брои, и е много добра жена, и ти няма да имаш нищо против да слушаш какво ти казва.
Нямаше да е лош такъв живот. И нямах предвид секса. Все едно, какво се очаква от един мъж в краткия промеждутък, преди да се върне на Колелото, освен да намери някого, за когото да се грижи, някой, който да го обича и да направи живота му колкото може по-хубав? Още по-добре ако може да помогне на повече от един човек, все едно дали семейство… или цяло село.