— Не ви разбирам.
— Заповядаха ли му все едно, че е длъжен? Или говореха като хора, дошли на гости на свой приятел?
— Не знам, господарю. Не знам как да различавам такива неща.
Изсумтях раздразнено.
— Добре, добре. Къде са?
— Войниците са пред главната къща. Другите двама и един едър мъж, който се държи като техен водач, са вътре.
Изпънах лъка, пъхнах три стрели под колана си и наредих на двамата си слуги да ме следват от разстояние.
Заобиколихме зад имението по едно ниско възвишение, на което растеше голямо дърво. Шмугнах се зад него и предпазливо надникнах иззад ствола му. Проклятие. Никой не вдига шум за нищо. В двора имаше половин ескадрон. Не можех да различа униформата им, но беше кафява и щеше да ги прикрива добре. Съгледвачите на Йонджи носеха кафяво, но тази част отдавна беше разформирована.
Забелязах още нещо. Войниците бяха вдигнали шатрите си и бяха вързали конете си, като на бивак. Освен това имаха само един пост — седеше на пейката пред портата, съвсем безгрижно. Не точно както се държат войници във вражеска територия.
Издрънча врата и от къщата излязоха четирима души. Първият беше Мангаша, след него — едър мъж, който ми се стори смътно познат.
Третия познавах много добре — Кутулу, Змията, която никога не спи, свръхшпионинът на императора!
Но той беше изпаднал в немилост, преди да започне Майсирската война, в една от външните провинции, Чалт или Бала Хисар. А поне една от двете се бе обявила на страната на Тенедос. На чия страна беше Кутулу? Защо ме търсеше?
След това излезе и жената и аз храбро се показах и закрачих към къщата.
Беше набита, невисока, на средна възраст, също облечена в черно, както през цялата си служба при мен. Беше Девра Синаит, магьосницата, спасила живота ми в Полиситара. Беше се разделила с мен, когато заминах в Майсир.
Мангаша ме видя. Изглеждаше разтревожен — явно Кутулу не му беше казал нищо.
След това ме видя Кутулу и забелязах усмивката му. Дребният жилав мъж със съвсем невзрачно лице закрачи напред, разперил широко ръце.
— Дамастес, приятелю!
Чак ме хвана за раменете и даже ме прегърна — проява на чувства, каквито не беше проявявал за десетте години, откакто се познавахме.
— Представа нямаш колко се радвам, че те виждам.
— Ти също — отвърнах му искрено.
— Помниш ли Елфрик? — каза Кутулу. — Сега той е личната ми охрана.
Едрият мъж се чукна с юмрук по челото и му кимнах.
— Да. Добре сте дошли.
Обърнах се към Синаит.
— Ясновидке, голяма чест е за мен.
— Не сте се променили никак, откакто ви видях за последен път.
— Мислех, че само от мъжете се очаква да правят измамни комплименти — отвърнах и я прегърнах сърдечно. После се обърнах към Мангаша.
— Това са приятели. Настани войниците им в една от пристройките, които пазим за ратаите по жътва, дай им всичко, което поискат или им трябва, и прати в селото за още готвачи. Тази вечер ще е празненството, което искахте да ми устроите, и ще се включат и тези хора, най-добрите ми приятели.
Изгледа ме скептично, но кимна и тръгна.
— Все така си прекалено доверчив — рече Кутулу. — Дори не знаеш какво ни води тук.
— Ако беше сам, щеше да си прав — отвърнах ухилено. — И сигурно щях да се покажа със запъната стрела. Но не мисля, че Синаит ми крои нещо лошо.
— Внимавай — предупреди ме Синаит. — Това също не е доказано. Но се надявам, че си прав.
— Един въпрос. С чии хитрини ме намерихте тук?
— И на двамата всъщност — отвърна Кутулу. — Знаех от досието ти в имперския архив в кой район в Симабю си роден. Когато един от агентите ми — да, все още си имам източници на много места, включително на служба във Великия съвет. Та когато ми съобщиха, че са те довели на континента за тайни срещи, а след това си убил жалкия предател Ерни и си избягал, ами, местата, където можеше да отидеш, не бяха много.
— И аз знаех къде е домът ти — каза Синаит. — Кутулу ме намери, някъде преди половин година. Бях… все едно, бях където бях, под прикритие, защото предвидих, че всеки, който е бил с теб, особено магьосник, ще представлява интерес както за бившия император, така и за онези, дето управляват в Никиас сега. Кутулу ме убеди какво е редно да направя — какво трябва да направя, както се изрази — и след като ми разказа за успешното ти бягство, с една стара магийка те „намерих“ точно където се очакваше да си.