— Не знам — въздъхнах. — И аз направих същото.
— Увърташ, Дамастес — намеси се Синаит. — Аз съм ясновидка, не толкова велика като Тенедос, разбира се, но направих някои заклинания и имам доста добра представа, че поне в Камбиасо той е бил готов да избие всички с една-единствена магия.
— И освен това намерих… ехо е може би най-подходящата дума, на могъщо заклинание, прекъснато по средата. Заклинание за чудовищно зло. Дамастес, ще те попитам… като нуманциец патриот: кажи ни какво се случи в Камбиасо. Какво стана преди битката?
Зяпнах я.
— Защо мислиш, че мога да знам нещо?
Взря се в мен. Погледът й ме прониза, принуди ме да се върна в миналото.
Мислех си, че никога и на никого няма да разкажа как Тенедос извличаше силата си от кръвта, нито за онази ужасна магия, която прекъснах преди Камбиасо, заклинанието, което щеше да призове демона, унищожил Чардън Шир и всичките му хора в огромния замък, който държаха.
Но го направих и когато свърших, беше към полунощ. Гласът ми беше пресипнал, не толкова от многото говорене, колкото от суровото чувство, което избликна в мен.
— Добре — каза твърдо Кутулу. — Постъпил си добре.
— Постъпил си много добре — кимна Синаит. — И мисля, че разбирам какво ти е струвало да направиш това на човек, комуто си се заклел във вярност. Но не си унищожил Тенедос.
— Не съм.
— Не смяташ ли, че си длъжен да довършиш задачата си?
Обзе ме гняв и се изправих. Заръмжах:
— Дълг… чест… клетви. Защо по дяволите всички са толкова спокойни, толкова уверени какви са моите проклети от боговете дългове и клетви и как аз трябва да ги плащам и да ги спазвам? Защо аз не съм толкова сигурен за тези неща!
Синаит вдиша дълбоко.
— Прав си. Извинявам се.
— Аз — не — заяви Кутулу. — Дамастес, не мислиш ли, че почти същото стана и с мен? Не мислиш ли, че клетвата, която дадох на Нуманция, ме разкъсваше, когато разбрах, че човекът, когото смятах едва ли не за бог, не дава пукната пара за своята страна? Искаше само власт, власт да управлява не само Нуманция, а всички, целия свят и отвъд него, демони и богове? Как можех да служа на такъв човек, да върша проклетите неща, които според някои са зло, защото някой си е пожелал да се превърне в тъмно божество, може би в земната проява на самата Сайонджи? Или може би да отнеме трона й за себе си? Неговото зло не отменя ли от само себе си всичко, в което съм се клел?
Никога не бях виждал толкова страст у човек като него. Зяпнах го и той наведе глава.
— Ти имаш същия проблем като мен, нали? Имаш си всевъзможни спретнати, логични обяснения, но въпреки това стореното от теб продължава да те гризе отвътре, също като мен.
Кимна отсечено и замълча.
— Добре — заговорих задъхано. — Дадох клетва на Тенедос, а преди това съм се заклел на Нуманция. И семейният ни девиз е „Държим на верността“ — изсмях се горчиво. — Може би не съм правил нещата достатъчно добре. Може би Айрису си седи някъде и си тресе задника от смях над претенциите ми. Така да бъде.
— Не участвам повече в тази игра — продължих твърдо. — Сложете едната клетва на едното блюдо на везните, другата — на другото. Нека да се уравновесят и ме оставете на мира, по дяволите! Три армии в Нуманция се канят да се ударят една друга, да разкъсат отново страната, за да видим кой щял да седне на трона в Никиас, и това най-вероятно ще върне майсирците, за да продължат и те да дерат и късат. Аз не мога да спра това, а може би и не искам.
— Но едно разберете, съвсем ясно — приключих. — Аз не играя. Няма да тръгна с вас. Нито ще служа на Тенедос повече. Убивах достатъчно — колко милиона души изпратих на смърт, колко жени и деца заради мен бяха хвърлени отново на Колелото? Но вече не! Край!
Затръшнах вратата и изхвърчах от къщата под бледата лунна светлина, и слепешком продължих към бунгалото си, и се смъкнах в леглото.
Може би съм искал някой да дойде при мен, да започне да спори с мен, да ме разубеди.
Но никой не дойде.
Късно заранта, когато се върнах в главната къща, Кутулу, Синаит и войниците им си бяха заминали.
7.
Смърт от сенките
Колкото повече мислех, толкова по-твърдо ставаше решението ми. Светът можеше да се изтъркаля в която клоака си ще. Сложил бях точка на великите събития и исках да ме оставят на мира.
Но сигурно нямаше да се окаже толкова лесно. Щом Синаит и Кутулу бяха успели да ме намерят, то един много по-могъщ магьосник най-вероятно също щеше да може. През годините определено бях приказвал предостатъчно за Симабю пред императора.