— Аз ще замина след няколко часа. Искам без много шум да събереш семейството и да им кажеш какво сме решили — вдишах дълбоко. — Всички освен Траптаин… и Джерица.
Мангаша ме изгледа.
— Вярваш му толкова малко, колкото и аз.
— Да речем, че не съм сигурен в него. А моментът не е подходящ да се доверяваш на хора, в които не си сигурен.
— На Джерица също, защото му е жена.
Кимнах.
— Жена, която не стои до мъжа си, не е никаква жена.
— Това ще ми е трудно.
— Постарай се.
След това му наредих да събере работна група от най-доверените мъже и жени. Да намерят удобно за защита място навътре в джунглата. Да вдигнат там платформи и да ги заредят добре с припаси. Някоя селска вещица да им сложи заклинание, та животните да не ядат храните. Ако ги нападнат, да не влизат в бой с войници или с демони, а да избягат. Нападението, ако има такова, най-вероятно ще е магическо и едва ли ще трае дълго, особено след като Тенедос разбере, че ме няма там.
Надявах се, че няма да пострадат много.
— Разбирам, че ако това стане, можем да вземем Траптаин и Джерица с нас.
— Разбира се. Никой не преговаря с демон, когато посяга да ти откъсне врата.
— Така е. Дори и такива като Траптаин — съгласи се Мангаша.
Освен това поисках да постави постове на всички пътища и пътеки, за да няма изненади. Ако Тенедос нападнеше с магия, най-вероятно щеше да е през нощта, затова всяко селце трябваше да поставя наблюдатели.
— Особено тук, в чифлика.
— За това вече съм помислил — отвърна Мангаша. — Стража поставях всяка нощ, откакто се върна. И още някои неща мога да направя… не да се бием, не съм толкова тъп да си мисля, че мога да надвия или надхитря стария ни император, но да ни опазя от най-лошото — после въздъхна тежко. — Не са добри времената, нали, Дамастес?
— Не са. Никак не са добри. Но ако се държим като дивите зайци и се скрием в дупките си, може да ни подминат.
— Дано — в гласа му се долавяше съмнение.
Два часа по-късно с Перчи и пратеника тръгнах да търся звяра людоед в Беля.
Управителят на Беля, притеснен човечец, казваше се Хокон, ме посрещна в претъпканото с бежанци село Мегидо, за да ми даде каквито имаше сведения за леопарда.
Показа ми на оскъдната карта, най-добрата, с която разполагаше, къде е ударил звярът за последен път или по-точно — къде е белязал територията си. Беше тероризирал три села толкова ужасно, че жителите им бяха избягали тук и вдигаха врява за храна, за подслон и най-вече — за магьосник, който да убие демона.
— Що за същество е според вас?
— Представа нямам — отвърнах. — Още не съм го видял този леопард, не знам смъртен ли е, или не.
— Не ви ли тревожи, че може да излезе демон?
— Разбира се, че ме тревожи. Приличам ли ви на тъпак?
— Не, разбира се. Прощавайте, но времената не са леки — заприглажда оредялата си прошарена коса. — Не знам дали ви интересува политиката, но Хермонаса и Тикао се обявиха за императора Тенедос, Симабю не е и управителите на другите провинции ме притискат да застана с тях. Просто не знам какво да правя — изгледа ме съсредоточено. — Аз май трябва да ви познавам вас. Сигурен ли сте, че не сте имали нищо общо с властта?
— Абсолютно — излъгах. Не бях си боядисвал косата повече, но я държах къса — най-доброто маскиране обикновено е най-простото.
— Е, добре. Де да ми беше избрал и на мене по-простичък живот Айрису. А сега… ще прощавате, но ме чакат и други спешни неща. Ако искате да поговорите с хора, които са видели нападения на леопарда, помощниците ми могат да ви доведат няколко.
Така и направих, но разпитите не ми дадоха кой знае какво. Селските приказки вече бяха плъзнали, колкото повече ги повтаряха в хана, на пазара или в чайната, и леопардът беше станал голям колкото слон, с няколко двойки лапи с чудовищни нокти, можеше да прескача огромни дървета, да събаря колиби и да измъква от тях пищящите им обитатели, и прочие.
Помислих дали да не закупя пак някое биче или друго животно за примамка, но бяхме на четири дни път от територията на звяра. Едва ли щеше да е много забавно да влачим подплашеното животно толкова далече. А и по това, което чух, из околността имаше много изоставени животни, които можех да използвам.