Това, което ме притесни повече, но не го казах на Перчи, за да не го изплаша още по-силно, бе, че леопардът трябваше да е убил семейството посред бял ден, което отново показваше, че нравът на съществото е неестествен. Людоедът не изпитваше никакъв страх и обикаляше из тези хълмове като техен господар.
Перчи едва преглътна и кимна вдървено.
— Щом смятате, че така е най-добре…
— Но първо да намерим къде да си опрем гърбовете.
Най-голямата колиба превърнахме в конюшня, за да не се отвлече леопардът от хубаво набъбващото човешко. Погрижих се нито един обикновен звяр да не може да събори вратата и да нахлуе, а прозорците запушихме с бали сено.
Нищо повече не ни оставаше, освен да чакаме да падне нощта.
През това време огледах изоставените колиби — чудех се що за хора са предпочели да останат. Намериха се запазени продукти, които едва ли някой щеше да откаже, ако му ги предложех за вечеря. Видях и няколко сандъка, в които селяните сигурно държаха най-ценните си неща, но се въздържах да ровя за плячка.
С едно изключение. На стената на една голяма колиба, чиито вещи подсказваха, че обитателят й е бил по-заможен, висеше меч. Беше старовремски, виждал бях такива в музеите, сигурно повече за церемонии, отколкото за истинска употреба. Острието му беше извито и с един ръб, все още доста остър, и с ръкохватка от слонова кост, инкрустирана със злато. Беше балансиран съвършено и си личеше, че ковачът му е разбирал от бой толкова, колкото и от занаята си. Взех го, защото дръжката и ефесът бяха сребърни и острието беше покрито със сребро по цялата си дължина, а фигурите, врязани в него, бяха на сражаващи се воини и демони; войниците бяха облечени като по времето на дядо ми.
Слънцето потъна оттатък долината и сенките се удължиха. Чух птича песен, след това гневни крясъци на маймуни, чиято вечеря някой е обезпокоил. Отидох до портата и се вслушах внимателно. Изведнъж настъпи пълна тишина.
Стори ми се, че някъде от много далече чух хрипливо ръмжене.
Там някъде дебнеше леопардът.
Оставих Перчи при животните, казах му да държи вратата залостена и да не излиза, освен ако не го повикам… и да е сигурен, че съм аз, макар да не знаех как трябваше да го разбере, ако наистина се окажеше някой превъплъщаващ се демон.
Прибрах се в колибата, която си бях избрал, легнах точно зад вратата и зачаках. Едно от нещата, който войнишката служба укрепва, е търпението.
Луната изгря и светлината й пропълзя през вратата към мен. Прах загъделичка ноздрите ми, но не закашлях. Бездомна бълха от някой от бившите обитатели на колибата ме ухапа, но не помръднах.
Стана късно, и още по-късно. Но не задрямах, нито се изнервих — джунглата отвъд селото беше смълчана, вслушана в убиеца там, в своята зеленина.
Не зная какво точно ме стресна и ме накара да застана нащрек — някакъв едва доловим шум, миризма, нещо необичайно.
Погледнах навън в стаената нощ, за да разбера къде се промъква леопардът. Там? До онази колиба? В удължената сянка на стената, към труповете? Вдясно от мен, в самото село?
Зад мен се чу шум, вътре в самата колиба, леко изтупване върху пръстения под и „ррррр“. Обърнах се рязко, посегнах за меча си, но късно, много късно! Неголямото, проскубано и нещастно тигърче измяука жално.
Преди да е спряло сърцето ми или да избухна в истеричен смях, нощта изрева и леопардът прескочи стената.
Навън нямаше нищо, нищичко. Но след миг тъмнината се раздвижи. Ако погледът ми не пробягваше насам-натам, както бях привикнал да гледам нощем, сигурно нямаше да забележа как звярът се плъзна напред към тялото на жената.
Скочих, изхвърчах от колибата с късото копие в ръка и го хвърлих с все сила. Копието изсвистя във въздуха и се заби на две педи от съществото. Обикновен звяр щеше да побегне, но това чудовище се присви срещу мен със зейнала паст и изръмжа заканително. Беше голям, по-голям от всички леопарди, които бях убивал, и отстъпих заднешком в колибата, награбих едно копие за мушкане и запристъпвах напред, присвит да посрещна скока му.
Заклевам се, в този миг звездите примигаха, все едно че нещо премина през тях, а след това в долината прокънтя глас, и познах гласа:
— Трябваше да избереш, когато ти дадох шанс!