И леопардът се преобрази. Вдигна се на задните си крака, извиси се дванайсет стъпки нагоре и се превърна в мъж, но мъж с леопардови нокти, от които капеше кръв, и пламъци проблясваха там, където трябваше да са очите му. Закрачи със странна походка към мен, като псе, приучено да стъпва на задните си крака.
Замахнах лъжливо и съществото се озъби към върха на копието, после ноктестата ръка замахна напред. Свих се настрани и другата лапа се впи в мен, разкъса гърдите ми и болката ме прониза. Паднах на колене и се превъртях, вдигнах се отново на крака с копието в ръката и забих острието малко над бедрото на чудовището, но раната, която му нанесох, бе само повърхностна.
То отново замахна, този път огромната му лапа се стовари в гърдите ми и ме отпрати на кълбо назад, а копието изхвърча от ръката ми. Леопардът изпищя като ранена жена, не от болка, а заради моята, която скоро щеше да дойде. Смъкна се на четирите си крака, готов за скок, а вратата на другата колиба се отвори и Перчи излетя навън със снишено копие, като връхлитащ за бой овен. Леопардът се извърна, замахна отдолу в, корема му и той изкрещя и полетя във въздуха.
Но смъртта му ми даде един миг и бащиният ми меч се озова в ръката ми. Посякох леопардочовека и той изпищя отново, този път от собствената си агония, замахна и го посякох в единия преден крак, острието се вряза дълбоко, после скочих назад като майстор във фехтовката на тепиха и звярът замахна. Не успях да видя как връхлитащата ноктеста лапа изби меча от ръката ми и той излетя в нощта.
Скочих отново назад през входа на колибата.
Леопардът отново се беше смъкнал на четири крака, плющеше с опашка, напрегна мускулите си и скочи. Сниших се под скока му, древният сребърен меч се озова в ръката ми, превъртях се по гръб и забих нагоре с всичка сила.
Острието порази леопарда над стомаха, заби се между ребрата му, те изпращяха, звярът отново изрева и този път с него изрева целият свят, джунглата и деветте ада под нея.
Рухна в тъмното до стената на колибата. Извадих камата на Перак и се хвърлих върху него, сечах, забивах, режех, млатех в непрогледния мрак, и с всеки мой удар леопардът виеше, и сечах, и сечах, и всякакъв друг звук вече заглъхна, освен моите удари.
Поседях известно време в тъмното, изтръпнал, ужасно задъхан, после намерих лампата, която бях угасил, треперещата ми ръка напипа огнивото, което бях скрил, и светлинката замига.
Леопардът лежеше неподвижно на пръстения под и изглеждаше, все едно че касапин го е клал със сатър. Но не исках да рискувам и отрязах главата и лапите му.
Чудовището от Беля вече наистина беше мъртво.
Перчи също бе отишъл при Колелото — изкормящият удар на звяра го беше убил мигновено.
Поскърбих за него и проклех съдбата, че поредният мъж, избрал да тръгне с мен, си бе отишъл.
После, под лунната светлина, съборих колибата, извлякох гредите й за клада, накрая струпах върху тях телата на непознатите селяни; това на Перчи бе най-отгоре.
Намерих светилници из колибите, излях маслото им върху кладата, хвърлих моя, както димеше, между тях и пламъците лумнаха.
Изчаках, докато огънят се разгори добре, изредих молитви към Айрису, Шахрия, бога на Огъня, към Джайцини, Вачан и Танис тези мъже, тази жена, тези деца да получат милост на Колелото и да бъдат възнаградени с щастливо прераждане.
В жертвен дар дадох на пламъците трупа на леопарда, погледах още малко ревящия огън и накрая хвърлих до него счупените парчета на сребърния меч.
Събрах си багажа, натоварих отново животните и бях готов за път. Вече нямаше от какво да се страхувам в нощта, отново оживяла със звуците на джунглата.
Бях си взел лечебни мазила и ги натрих по наранените си гърди, макар че щях да посетя някой ясновидец, щом стигнех в Мегидо, защото раните от мръсните леопардови нокти винаги забират.
Бях почти готов да тръгна, когато от тъмното излезе мяукащото малко тигърче. Извадих от торбата си сушено месо, накъсах го, дадох му и вода.
Яде и пи жадно. След като свърши, го прибрах в една от дисагите. То подуши, измърка и заспа блажено.
С малко злато все щях да намеря някой в Мегидо, който с охота да ме приюти.
Качих се на седлото, поклоних се за последно на още горящата клада и поех през разтворените порти към тъмната джунгла.
Дали леопардът беше отдавна притежание на Тенедос?
Или просто бе едно убийствено същество, чието кърваво минало бе улеснило магьосника да наложи властта си над него?