— Първата стъпка е унищожението на полуделия полудемон, който се нарича Лайш Тенедос — заговорих по-тихо. — Задачата няма да е лесна. Трябва да се трудим здраво, да тренираме здраво, по-здраво, отколкото може да се мечтае.
— Но обещавам, че вие, воините, в които ще се превърнете, ще можете да устоите срещу всичко, било то хладна стомана или огнен демон, и да изтръгнете победата! — вдигнах ръка.
— Нуманция имаше някога велика армия, най-великата, която е познавал светът! Но вие ще сте още по-велики. Защото вашата кауза е доброто!
— Огледайте се! Запомнете лицата на хората около вас, защото вашата задача ще ви облагороди. Този ден е началото, началото на ново време. Време на мир, на благоденствие, време на величие. Стегнете се, братя! Подгответе се за това време. Сражавайте се твърдо! Воювайте като един! — гласът ми се извиси в рев: — За Нуманция и за нашите богове!
Ревът им се понесе по хълмовете като буря и усетих силата, волята в гласовете им.
Оставаше да го превърна от празен вятър в сурова реалност.
Преди си бях мислил, че съм изградил армия, когато тримата — Мерша Петри, императорът и аз — бяхме разтърсили раздутата мудна военщина на Властта на Десетимата и я бяхме стегнали в годна за бой формация. Но тогава все пак имахме нещо, от което да градим.
Сега нямах нищо освен половин милион настървени цивилни и жалка шепа опитни войници.
Настървеността можеше да се окаже ценна, защото новобранците ми щяха да са готови да се примирят с много повече неудобства и грешки от всеки новопостъпил. Но този период щеше да продължи временно, а настроението на доброволците можеше да се промени и всички да се разпилеят толкова бързо, колкото бяха дошли в Пестум.
Някой цивилен може да си помисли, че най-трудното е да се намерят офицери и сержанти, но винаги има достатъчно мъже, които искат да си дерат гърлата и да се кичат с дрънкулки, потвърждаващи началническите им права. Проблемът щеше да дойде по-късно, когато тръгнехме на бой и онези с шарените пояси и лампази щяха да разберат, че армията възнаграждава воините не за друго, а заради готовността им да умрат.
Стара приказка е, че най-големият фукльо най-често се прекършва пръв и бяга, или още по-лошо — изпраща другите на безсмислена и глупава смърт.
Но няма начин да се провери как ще се държат хората в бой, освен в самия бой, тъй че засега оставих тази грижа настрана.
Имаше шепа хора, които бяха служили преди във войската, и ги повиших толкова, колкото посмях, и с един ранг отгоре, с пълното съзнание, че много сержанти не искат по-висок ранг, нито ще се окажат достатъчно пригодни. Всеки ден скърбях за водачите, които помнех, за мъжете, чиито кости лежаха забравени из майсирските свеби.
Един дар от миналото се оказа Сендрака, някогашен съгледвач от частта на Йонджи, който като капитан ме беше завел с Маран от имението й в Никиас, за да започна одисеята си към Джарра. Не бях допускал, че има оцелели съгледвачи, защото те винаги първи влизаха в бой и императорът с готовност ги принасяше в жертва, за да подсили кървавите си заклинания. Но имаше няколко. Сендрака беше служил по време на майсирската кампания, след това го бяха пронизали с пика в бедрото при оттеглянето през Ърей. Съгледвачите рядко ги взимаха в плен, защото майсирците ги мразеха, особено предните им конни отряди, негаретите. Сендрака се скрил и изчакал войските да отминат. Цяла година минала, докато проходи отново, година и половина, преди да може да се качи на кон, а през това време войната отдавна бе свършила.
Попитах го защо не са го повишили повече от капитанския чин.
— При разузнавачите няма много високи рангове, само смъртта е много, както злоупотребяваше императорът с нас — това е проблем във всяка елитна формация. В редовните части съществува завист и неприязън към тях, затова повишенията са рядкост. — Освен това така и не се научих да си държа устата затворена, когато някой ми се прави на глупак и после ме пита за мнението ми — кисело добави той.
Ухилих се, уверих го, че сега това наистина ще се иска от него, повиших го в домин и му поверих командването на сформиращия се разузнавателен корпус. Не знаех колко е добър в боя, но след като беше успял да се измъкне от негаретите със зейнала рана в крака, явно притежаваше нужните хитрост и коварство.