Выбрать главу

Трерис преди беше заместникът на Ерни, а върховен джедаз беше майсирският ранг, който Барту бе предложил на мен.

Усмихнах се.

— Искат да се срещнат с главата на бунтовниците. Уф! Така и не се сетих да назнача някого на този пост.

— Кутулу отказва да се види с тях — продължи тя. — Каза, че по-добре си върши работата в сянка. Съгласен ли си ти да си ни водачът?

— Не. Но искам да видя какво предлагат, ако ме придружиш.

— За мен ще е чест.

— Само минутка, да похваля тези потни момчета. И ще видим какво искат Великите съветници.

Искаха, разбира се, да разберат какво искаме ние.

Тимгад приличаше на жив труп, както го помнех — нелеп в униформата си.

Трерис обаче се оказа точно толкова опасен, колкото ми намекна Синаит. Носеше сиво-червената униформа на Гвардията на мира, но докато покойният Ерни беше добавил дантела и бижута, отговарящи на представите му как трябва да изглежда един подобаващо облечен командир, по Трерис нямаше лъскави неща освен широката лента на ранга му. Носеше на едното си бедро меч и дълга извита кама, ножниците и на двете оръжия бяха с добре изтъркана от употреба кожа. Лицето му беше кораво, с изпъкнали скули, а рижата му брада беше късо подрязана. Очите му бяха хладни и ме гледаха твърдо.

Стоеше зад Тимгад и мълчеше, докато емисарят на съветниците ни поздравяваше.

— Наистина ли не сте избрали кой да седне на трона, след като унищожите Тенедос? — попита невярващо Тимгад.

— Преди всичко кой е казал, че тук някой има интерес да управлява Нуманция? — отвърна рязко Синаит.

— Ч-че как не? — заекна Тимгад и се овладя. — Това… тази новина може би улеснява мисията ми.

— По какъв начин? — попитах.

— Ами… щом никой при бунтовниците няма интерес да управлява, изглежда логично да обединим силите си.

— С други думи, ние ви вършим мръсната работа, а Барту и Скопас продължават да управляват? Или по-точно продължават да управляват по милостта на крал Байран.

— Временно — да. Макар че едва ли бих определил благородната мисия да наложим ред в страната си като „мръсна работа“. И спокойно бих добавил, че сегашните отношения с Майсир няма да траят вечно.

— Позволете да ви отговоря пряко — повиших тон, въпреки че не изпитвах особен гняв — тези идиоти се държаха точно така, както можеше да се очаква от тях. — Категорично не! Няма да допусна нито един мой войник да принесе в жертва живота си за един морално кух режим като вашия или за дебелаци като Барту и Скопас.

— Но — отвърна Тимгад, като се мъчеше да запази спокойствие, — все пак трябва да имаме планове как да опазим реда, нуманцийското общество, след като Тенедос бъде унищожен.

— Това няма да стане толкова лесно, колкото, изглежда, си мислите. Защо ли си спомням баснята за онзи, който продал кожата на лъв, преди да го е убил, а победител се оказал звярът? Както казах, чак след като премахнем настоящата опасност, ще мислим какво да се прави.

Тимгад се канеше да нагази още по-надълбоко в блатото си, но Трерис вдигна ръка и заговори кротко:

— Добре. Но съществува ли някаква причина да не се съюзим — ние, законните въоръжени сили на Нуманция, с вашите войници, такива, каквито са?

Исках го толкова, колкото мога да искам да си имам втори пъп, но неизбежните цифри се въртяха в ума ми: Тенедос разполагаше най-малко с един милион души, аз имах вече някъде към шестстотин хиляди. Гвардията на мира щеше да добави още към седемстотин и петдесет хиляди — достатъчно, за да си осигурим предимство. Парирах:

— Такива, каквито са? Предпочитам своите честни селяци, за които знам, че ще останат на място и ще се бият, пред продажните разбойници, които командвате.

— Можем да минем и без обиди — изсъска Трерис.

— Да. Можем. Връщам думите си назад. Как предвиждате да използваме тези сили?

— Най-логичното би било вашите хора да попълнят празните ми редици…

— Не — отсякох. — Моята армия… нашата армия… ще се сражава като цялостна единица, командвана от своите водачи. Това не е предмет на дебати.

Тимгад понечи да каже нещо, но Трерис го погледна и той затвори уста.

— А командването? — попита Трерис. — Моите гвардейци трудно ще приемат да служат под командването на хора, които вие сте назначили за офицери. Трябва да знаете, че ние имаме законни, добре обучени водачи.