— Както ме помолихте, въздържам се от мнението си за повечето ви офицери, които помня. Позволете ми обаче да ви направя предложение: доведете силите си на юг, към Пестум, по западния бряг на Латейн. Аз ще държа фронта тук, срещу реката.
— Какво е предимството в това?
Трерис можеше да изглежда опасен, но не беше стратег. Отвърнах търпеливо:
— Защото Тенедос трябва да унищожи мен — да унищожи армията ми, преди да може да се придвижи срещу Никиас. Той няма да може да си позволи да остави заплаха в тила си. Освен това вие твърдите, че хората ви са с по-добри командири и по-добре обучени, значи е по-логично те да се придвижат вместо аз, след като ще могат да поддържат по-добре строй и с по-голяма готовност да се съберат за битка, отколкото моите части.
Трерис се поколеба и се зачудих дали Гвардията на мира наистина е толкова добре обучена.
— Значи Тенедос се придвижва от… къде е сега, още в Бала Хисар? — към вашия фронт — разсъди Трерис на глас. — Ако успеем да се прикрием, докато настъпва, това би ни улеснило да атакуваме фланговете му, след като влезе в бой с вас.
— Ще ви напомня нещо — постарах се да не издам изненадата си колко остарели са сведенията му за местоположението на Тенедос. — Бившият император е могъщ магьосник. Едва ли ще можете да се скриете задълго. Освен ако Великият съвет не е намерил велик чародей или не е създал специална част бойни магове.
— Ние имаме магьосници, които се обучават — добави Синаит. — И се надяваме, че ще имаме достатъчно заклинания, с които да объркаме отчасти всеки чародей. Но да скрием изцяло движението си, както вие, изглежда, си мислите, че ще можете — не. Не мога да съм толкова оптимистична за нивото на магията ни. А вие?
— Може би — отвърна Трерис. — А може би не. Все пак императорът не е пълководец и не е толкова запознат с действителното командване на армия. В края на краищата в цялата си кариера той разчиташе на вас, Дамастес.
Искаше ми се да го зашлевя за глупостта му — кой в силите на Съвета имаше толкова опит като Тенедос? Индори, политиканстващият генерал? Или Тайту, който от много години не беше командвал хора? Самият Трерис?
— Може би съм прекалено оптимистичен — продължи той. — Струва ми се, че ще мога… или по-точно двамата с Тимгад… ще можем да предложим на Великия съвет добри основания да приемат предложението ви, след като по този начин нито един командващ няма да настъпва другия по пръстите.
Тимгад изведнъж засия.
— Великолепно, наистина великолепно, велики джедаз! Тази среща се оказа наистина продуктивна. Безкрайно съм щастлив, че ще можем заедно да застанем срещу общия си враг. Сега обаче трябва да се връщаме в Никиас. Стига да не възникнат никакви трудности, ще изпратим вестоносци да потвърдят решението ни и да започнем приготовленията за големия сблъсък.
— Да — каза хладно Трерис. — Да, така ще направим. Но преди да си тръгнем, бих искал да остана за малко насаме с вас, генерал Дамастес.
Щом всички други излязоха, усмивката на Трерис се стопи.
— Може би трябва да ви благодаря за това, че ми отворихте възможност да оглавя Гвардията на мира.
— Не се притеснявайте — отвърнах също толкова ледено. — Имах си лични причини да убия Ерни, освен неизбежната за момента.
Той кимна отсечено.
— Трябва да си давате сметка, че не съм глупак, тъй че едва ли ще приема благочестивите ви уверения, че не се интересувате от властта.
— Приемете каквото ви харесва.
— Струва ми се, че самочувствието ви се е повишило неимоверно в затвора, защото няма начин да вземете трона, след като Тенедос бъде унищожен. Крал Байран със сигурност няма да го позволи.
— Но ще позволи вие да управлявате Нуманция, след като Барту и Скопас ги сполетят подходящите „злополуки“ — отвърнах. — Надушвам амбицията ви из цялата тази шатра.
— Защо не? Със сигурност съм по-способен от тях. Например ако имах възможността, нямаше да допусна нито вие, нито императорът да останете живи. Мъртъвците не претендират за тронове.
Стана ми смешно. Мъжете, които се перчат на противниците си, може да са опасни в някоя задънена уличка, но като врагове трудно могат да се мерят с хора като Тенедос или Байран.
— Приемам това като предупреждение, ако надвием бившия император.
— Би трябвало — отвърна Трерис. Изчака за миг; явно очакваше да изтърся също толкова бомбастична закана.