Не казах нищо.
Малко объркан, той взе ръкавиците си от масата и излезе без дума повече.
Не го зачеркнах от ума си като пълен глупак — никой, който отправя заплахи, дори да е самохвалко, не е за пренебрегване.
Но си имах по-големи проблеми.
Проблеми като императора, три четвърти милион Гвардия на мира, които не се връзваха с представите ми за идеален съюзник, и битка, която предстоеше след не повече от един-два сезона.
11.
Среднощна среща
Обръщах малко внимание на сигурността си. Смятах, че единственият ми опасен враг е Тенедос, който странно защо все още не знаеше местопребиваването ми. Срещу него разчитах на изобретенията на Синаит и нейните магьосници — ако ги бяха изобретили — и си гледах своята работа.
Държах само един часови пред вратата на квартирата си на горния етаж на хана, но това беше само колкото да разкарва тъпаците, обсаждащи ме за най-дребни неща.
Една нощ се прибрах в хана много недоволен след едно нощно упражнение, което започна зле и свърши още по-зле. Часовоят не беше на поста си и си помислих, че е отишъл до клозета или дежурният по караул е забравил да го постави. Свих рамене и влязох в стаята си — дълга като коридор, с огромна маса, по която бях разхвърлял карти, чертежи и документи, баня и малък алков от едната страна, където беше леглото ми.
Стаята беше тъмна и оставих вратата отворена, да влиза светлина, докато запаля една от лампите. Бях стигнал до средата на помещението, когато вратата изщрака и изведнъж потънах в мрак. Една стена на затъмнен фенер се открехна и лъчът ме прикова на място. Мечът ми бе излязъл наполовина от ножницата, когато тихият глас стигна до ушите ми:
— Не мърдайте, а̀ Симабю, или сте мъртъв.
Пуснах оръжието. От мрака излезе някакъв мъж, извади огниво и запали двете лампи на масата.
— Моля разкопчайте колана си и го пуснете на пода — заповяда гласът и се подчиних.
— Можете вече да се обърнете — каза гласът. — Нямаме намерение да ви убиваме. Поне засега.
Видях в стаята си шестима души. Двама бяха в зелените униформени елеци, всички останали без един — в пъстри цивилни облекла, последният — в пътно наметало с качулка. Всички освен един бяха въоръжени с мечове и ками.
Предположих, че онзи с качулката трябва да е водачът им и че той ми беше заповядал, но един от мъжете в зелено проговори отново:
— Седнете.
Поколебах се и другият униформен ми посочи с оръжието си. Беше малко необичайно, поне за мъж: малък арбалет за една ръка, с приклад малко повече от една стъпка, без мерник. Хлапетата в Симабю стреляха по врабчета и зайци с подобни играчки.
Изгледах го скептично.
— Стрелата е с отрова — каза говорещият. — Ще вдишате не повече от десетина пъти, преди да ви порази.
Седнах, те също седнаха. Без онзи с качулката.
— Ами почвайте — казах.
— Можете да ме наричате… наричайте ме Джакунс.
Хитро… Джакунс беше шеговитото име на един фолклорен герой с хиляда лица, с чиято помощ будалка богатите и глупавите.
— Е, и какво искате от мен? — попитах. — Явно не е в моя полза. Иначе нямаше да дойдете като убийци.
— Такива сме. Понякога — отвърна Джакунс.
Изпъна ръка и около нея се зави жълто копринено въже — като оживяло.
Товиети!
— Последния път, когато се срещнах с ваш човек, ми помогнаха — казах му. — Виждам, че се връщате в облика си на убийци.
— Не непременно — отвърна Джакунс. — И в случай, че сте любопитен, онази помощ не беше индивидуално решение. Най-мъдрите сред нас го одобриха.
— Защо?
— Не е нужно да знаете подробности. Но се реши, че оцеляването ви е полезно за нас. Тогава.
— А сега?
— Сега може да се окаже друго… Зависи.
— Кажете си каузата.
— Изобщо не ви обичаме, Дамастес а̀ Симабю. Но още по-малко обичаме бившия ви водач. Бившият император Тенедос беше и продължава да е опасен човек. Не трябва да се допусне да си върне трона.
— Знам това… но вашите основания какви са?
— Той разтърси света веднъж, и за малко — втори път — отвърна ми закачулената фигура. Женски глас — нисък и властен. — Щеше да го направи отново, но вие го спряхте.
— Много знаете.
— Имаме си големи магьосници и те научиха много за случилото се при Камбиасо — каза жената. — Но това е минало. Не трябва да се допусне Тенедос отново да се върне на трона, защото ще вдигне от пъкъла за своите цели велики демони, демони, които няма да може да удържи под контрол и те могат да развихрят яростта си по цялата земя.