Свалбард изръмжа съгласен.
— Съгласен съм — каза друг офицер. — Отчасти. Но без да вадим скапания гъз на Гвардията от огъня. Врътка да им направим, както казват. Да си останем тука и Тенедос да ни дойде.
— Не — отсече трети. — Гвардейците ни трябват. Ако не за друго, поне да поемат стрелите вместо нас.
Оглеждах и броях гласовете. Спорът продължаваше. Горе-долу половината бяха за едното, половината — за другото. Останах доволен, че никой не предложи отстъпление.
— Добре. Ще атакуваме, защото и аз не мога да седя на място и да чакам.
Заповядах да придвижат части от левия ми фланг пред фронта към десния фланг — рисковано, но необходимо. И да се приготвят за атака рано заранта, за да се свържем с гвардейците. Проблемът бе, че Тенедос щеше да е пълен глупак, ако не усетеше очевидното.
Попитах Синаит дали може да създаде илюзия, че центърът ми е в хаос и че частите се движат произволно напред-назад, готови все едно да се разпаднат. Тя поклати глава — нямаше такива умения. Не мислех, че тя или който и да е, освен може би самият Тенедос или майсирските Бойни магове, може да създаде непроницаема илюзия от такава величина, затова реших да опитам да ги заблудя по естествен начин. Пратих още адютанти (изведнъж осъзнах, че щабът ми почти се е опразнил откъм адютанти) до командирите си в центъра, със заповед хората да запалят факли и да започнат да се движат хаотично. Не се надявах много, че ще разберат какво се опитвам да направя, но всичко щеше да е по-добро от глупавото чакане.
След като и последният конник препусна в галоп, в шатрата влезе Кутулу, много посърнал.
— Проникнах през редиците на Тенедос в лагера на Гвардията — започна той без предисловия. — Нещата са по-лоши, отколкото си представях.
— Обикновено е така — посегнах да му напълня стакан с вино, но той поклати глава и си сипа чаша вода.
— Индори е убит по време на атаката. Трерис е поел крилата му и цялото командване на армията.
— Какви са плановете му?
— Поне според това, което видях, не мисля, че има планове — отвърна Кутулу. — Вероятно ще остане в отбрана където е сега и ще се моли. Всичко е в пълна бъркотия. На ръба на паниката и адски малко разум.
— Знам, че не си тактик — казах му, — макар да подозирам, че си по-добър от повечето офицери, с които разполагам. Смяташ ли, че ще може да издържи достатъчно дълго, за да пробием и да го спасим?
Кутулу се почеса по наболата брада.
— Може би. Не и прекалено дълго обаче. Гвардейците са стъписани и само това мърморят — как може да се бие човек срещу магия, особено императорската. Не мисля, че…
Изведнъж задуха бурен вятър и шатрата се разлюля. Разбрах, че е магия, и изтичах навън.
От неприятелските редици изригнаха пушек и пламъци, а после изневиделица във въздуха се издигна огромна човешка фигура. Беше Тенедос, облечен в броня и стиснал жезъл.
— Войници на Нуманция — прогърмя гласът му. — Днес се срещнахме в битка и аз спечелих бойното поле. Сражавахте се храбро, ала не бива повече да се биете срещу мен. Призовавам ви, като мои законни поданици, да се предадете. Не трябва повече да се биете, иначе ще бъда принуден да пратя най-ужасните демони, за да ви разкъсат.
— Хвърлете оръжията си — продължи той. — Ако така наречените ви офицери се опитат да ви спрат, отстранете ги, преминете фронтовата линия и елате при мен. Обещавам ви, като ваш император, че няма да последват наказания — нито за бунтовниците, нито за Гвардията на мира. Предайте се сега и намерете почетното си място в моята армия. Достатъчно щети бяха нанесени и предстои голяма битка, в която ще ми е нужен всеки мъж, когато ще ударим срещу онези предатели в Никиас, които се наричат „съветници“ и се кланят ежедневно на майсирците.
— Елате, поданици мои — викна той. — Върнете се при своя император. Призовавам ви да изпълните своя дълг като храбри нуманцийци! Елате сега, или ще изпитате най-ужасното наказание!
Вдигна високо жезъла си и чух стонове на отчаяние сред войнишките редици.
После илюзията се замъгли за миг, укрепи се отново и Тенедос скръсти ръце на гърдите си. Замъгли се за втори път и той заговори отново, и макар ритъмът на словото и тонът му да бяха малко по-различни от обичайното, никой не го забеляза, освен мен и може би Кутулу.
— Елате веднага при мен — повтори той. — Защото знаете какво трябва да ви предложа. Смърт. Жалка смърт за всички вас, точно както принесох в жертва вашите братя и бащи в Майсир. Влейте се в моята армия, за да мога докрай да разоря Нуманция, да я хвърля в пожари, отчаяние и…