Призрачната фигура изведнъж изчезна.
— Айрису капата да си стъпче дано! — изругах. — Не знаех, че Синаит може да направи такова нещо!
Кутулу поклати глава и не отвърна.
— Прати хората си отпред — заповядах му. — Да се пръснат по редиците и да връщат всеки, който тръгне да се предаде. Бъди безмилостен — не можем да си позволим да губим повече бойци.
Той отдаде чест и тръгна.
— Хайде, Свалбард — изревах. — Да вървим на десния фланг и да видим каква каша ще трябва да оправяме.
Синаит дотича задъхана. Успя да попита само:
— Е?
— Дяволите да ме вземат, беше страхотно.
— И аз се изненадах — отвърна тя и се усмихна. — Но мислиш ли, че ще свърши работа?
— Поне няма да навреди. Но можеш да направиш още нещо… пусни заклинания срещу страх и тревога и направи всичко, което можеш, за да успокоим бойците. Тенедос има предимство и до съмване трябва да се опитам да си го върнем.
Остатъкът от нощта се проточи безкрайно, сред писъци и суматоха. Малко преди разсъмване вече бях направил всичко, което бе по силите ми, разполагах с две вълни, готови за атака, и бях оголил поддържащите линии. Не знам колко души се бяха подчинили на заповедите на Тенедос, може би десет, може би петдесет хиляди. В цялата отчаяна бъркотия никой не държеше сметка за бройки.
Тенедос удари пръв, заудря по войниците ми като чук по клин. Най-напред разшири пробива между Гвардията на мира и моите бунтовници, след това предприе малка атака срещу гвардейците, колкото да ги изтласка на североизток, по-далече от нас, и накрая стовари срещу нас главната си сила.
Мъчехме се да се задържим, да контраатакуваме, но без полза. Бавно и неумолимо той ни изтласкваше назад. Твърде много опитни войници имаше с него, колкото и разтегнат да беше строят им, докато моите, колкото и да бяха готови да се бият до смърт, просто не бяха достатъчно добри, за да им устоят.
Отстъпвахме цял ден, прегрупирахме се и ни удариха отново. Не бяхме прекършени съвсем, но отстъпихме пак.
Съгледвачите донесоха — знаех го много добре, — че река Латейн е на по-малко от еднодневен марш.
Не успеехме ли да изтласкаме Тенедос, бунтът изглеждаше обречен.
13.
В капан
Реших се на военна хитрост — повеждам лъжлива атака с левия фланг, удрям силно с десния, изтласквам армията на Тенедос достатъчно, за да успеем да се измъкнем на север към Никиас, след което можехме да се съединим отново с Гвардията и да продължим офанзивата.
Но не стана.
Всичко вървеше добре до деня преди атаката. Дясното крило го бях поверил на един от новите си домини, бивш полкови командир в Курамската лека пехота, казваше се Чуваш. Бях с него, за да съм сигурен, че ако станат грешки, те ще са само мои. Изпратих вестоносец с точния час на атаката до командира на левия фланг Лецк, бивш капитан с добри качества. Изчезна, също както бе изчезнал пратеникът ми при Трерис. Разбрах го чак по-късно, така че продължих, все едно че всичко е наред.
Помолил бях Синаит и маговете й да вдигнат лятна буря, за да прикрие маневрите ни. Бурята започна по график, три часа преди разсъмване, със силни гръмотевици и виещ вятър, но без много дъжд, за да не разкаля пътищата, които ни трябваха.
Но бурята продължи да се усилва и ни заля пороен дъжд. Изругах — мислех си, че Синаит е изтървала заклинанието си… и в този момент съгледвачите съобщиха, че армията на Тенедос атакува!
Беше научил по някакъв начин за плановете ни и се задвижи пръв. Първите ми редици, още в походна колона, бяха пометени. Заповядах на Лецк бързо да се оттегли, да откаже боя и да отстъпи към Латейн и се съсредоточих върху катастрофата вдясно.
Спасение нямаше. Сивото утро настъпи, вятърът продължаваше да вие и дъждът да пердаши безмилостно, все едно че беше в началото на Бурното време, преди четиринадесет или повече дни. Тенедос продължаваше да ни нанася жилещи удари и да се оттегля, преди да съм успял да накарам залитащите ми полуобучени бойци да реагират.
Един от вестоносците ми препусна за домин Сендрака, друг — до най-близкия полк за две пехотни роти. Сендрака пристигна след час.
— Все едно, че отново ти заповядва императорът — казах му. — Искам да вземеш колкото можеш от разузнавачите си и да вдигнеш параван между нашите сили и Тенедос.